Решение № 2822 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10871/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. А. чрез процесуален представител, срещу решение № 26932 от 09.08.2025 г., постановено по административно дело № 188/2025 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против решение 12482/02.12.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и присъждане направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. На първо място следва да бъде посочено, че същото е вътрешно противоречиво – след изложението, в което са отразени становищата и доводите на страните АССг приема, че при извършената проверка по реда на чл. 168 АПК в това число и такава по чл. 46, § 3 от Директива 2013/32 приема жалбата за допустима и основателна, но с диспозитива решението отхвърля същата. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – съдът не е обсъдил събраните в хода на производството доказателства поотделно и в съвкупност, обсъждал е приетите с административната преписка частично, а освен това и безкритично, като не е съпоставил установените с тях противоречиви факти, не е изложил съображения кои кредитира и кои не и причините за това. При наличието на доказателства, установяващи противоречиви факти, съдът не е предприел необходимото за да укаже на страните, че следва да представят доказателства, от които да се установят по безспорен начин твърденията им, а доказателствената тежест е разпределена формално и хипотетично с постановеното по делото определение №1636 от 15.01.2025 г. При това по делото не са установени по безспорен начин релевантните за спора факти, което обуславя извод за необоснованост на обжалваното решение, довело и до неговата материална незаконосъобразност. От материалите по преписката се установява, че административното производство е започнало въз основа на докладна записка с вх. рег. № УП 9165/22.05.2024 г., изготвена от Директора на дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ при ДАБ, в което са изложени твърдения, че А. е с предоставен с решение № 3065/17.04.2014 г. на Председателя на ДАБ статут на бежанец, като с писмо с вх. № 2-48/13.05.2024 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) ДАБ е уведомена, че чужденецът е извършил „нерегламентирани“(?!) действия по чл. 231 от Наказателния кодекс (НК) (престъпление по глава Шеста „Престъпление против стопанството“, раздел ІІ „Престъпления в отделни стопански отрасли“, съставът на което предвижда наказателна отговорност за пускане в продажба на промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, неотговарящи на изискванията, посочени в ал. 1 на чл. 228 НК, без да е обявил изрично тези техни недостатъци във вр. с чл. чл. 280 и 281 НК – престъпления по глава Осма - Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, раздел І - Престъпления против реда на управлението, съставът на които предвижда наказателна отговорност за превеждане през границата на страната на отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места и съответно противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона. Посочените нерегламентирани действия, както е посочено в писмото, съгласно българското законодателство са престъпления и съответно има определен ред за преследването им. В писмото е допълнено е, че чужденецът има влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 87/2024 г. по описа на Районен съд Свиленград за извършено престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.2 във вр. с ал.1 НК. С писмо вх. № ЦУ-042122/18.07.24 г. на директора на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ в Министерство на вътрешните работи (МВР) ДАБ е уведомена, че А. е установен на 17.07.2024 г. на ГКПП Аерогара София и след проведена процедура в отдел СИРЕНЕ е установен сигнал в ШИС от Бюро СИРЕНЕ- Румъния, при което в представен от последното отговор са информирани, че същият е бил установен заедно с двама сирийски граждани на 10.12.2023 г. от граничните полицейски власти във Vama Veche в автомобил, в който е имало двама, освен него и друг сирийски гражданин с български документи за бежанци и други двама сирийски граждани без документи за самоличност, при което е установено, че А. е опитал да улесни/ подпомогне опита за незаконно преминаване на границата и е наложен отказ за влизане на лицето, решението за което е взето на 11.12.2023 г. и е с валидност до 10.12.2028 г. С преписката са приложени и писма от ДАБ, с които се иска от Министерство на правосъдието справка за съдимост на чужденеца и от Председателя на РС Сливница, с посочен адрес гр. Свиленград заверен препис от присъда по н.о.х. дело № 87/2024 г. по описа на РС Свиленград, но липсват отговори от адресатите. Въз основа на посочените документи и установения от органа факт, че лицето не е намерено на адресите, на които има регистрация за постоянен и настоящ адрес е постановени оспорения пред АССг акт. В хода на съдебното производство е представен документ – нотариално заверен превод от писмо № нечетливо, издадено от Главен инспекторат на гранична полиция – Министерство на вътрешните работи Румъния, от което се установява, че подадената молба от А. за предоставяне на информация относно евентуално наличие на бюлетина в Шенгенската информационна система (ШИС) същата е предадена за разглеждане на отдела за защита на личните данни към Генералния инспекторат, при което изложеното в писмото от 18.07.2024 г. не може да бъде прието за безспорно установено. Освен това по делото са представени и следните документи – удостоверение изх. № У-1017/25.02.2025 г., издадено от Софийска районна прокуратура (СРП), от което се установява, че към 24.02.2025 г. срещу А. няма повдигнати обвинения по неприключили производство; постановление от 17.10.2022 г. на СРП, с което е прекратено наказателното производство по д.п. № 1085/2022 г. поради липса на доказателства за осъществено от него престъпление по чл. 281 НК. С жалбата са представени доказателства, от които се установява, че жалбодателят е назначен по трудов договор № 6/27.12.2024 г. като адвокатски сътрудник, като е вписан в регистъра на адвокатските сътрудници и няма задължения към НАП, както и, че към 12.12.2024 г. същият е редовен студент в V-ти курс в Медицински университет София- Фармацевтичен факултет. Представено е незаверено и неподписано копие от протокол № 40 от 09.02.2024 г., по н.д.о.х. № 87/2024 г. по описа на РС Свиленград, с което е одобрено споразумение между лице с инициали М.И.А., със заличено ЕГН, роден в [населено място], обл. Хасака, Сирия, осъждан, студент притежаващ карта на бежанец и прокурор от РП Свиленград, което лице се признава за виновен в това, че на 01.12.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе, общ. Свиленград съзнателно се ползвал от неистински официален документ – свидетелство за управление на МПС на Обединени арабски емирства, на името на друго лице със заличени данни, като от него за самото съставяне на може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за което на му е наложено наказание „пробация“ за срок от 10 месеца, при приложението на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ НК – наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, но доколкото същото е в описания вид същото не може да бъде прието като документ, установяващ отразените в него факти и обстоятелства. При тези доказателства изводът на съда за наличие на фактическите основания, посочени в акта и наличие на материалноправните предпоставки на чл. 17, ал. 3 във вр. с чл. 12, ал.1, т.2 и т. 6 ЗУБ буди недоумение. Цитираните разпоредби предвиждат, че в административното производство следва да бъде установено, че за чужденеца са налице сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България, както и, че представлява заплаха за националната сигурност. Основанията за това, предвид хаотично установените факти и неустановените по безспорен начин такива в хода на административното производство, но които органът е приел за установени не могат да обосноват категоричен извод за наличие на посочените законовите предпоставки. Основателните съмнения за извършени престъпления и заплахата за национална сигурност следва да почиват на доказателства, които да установяват конкретни факти и които са във форма да установяват факти. Съдът не е извършил елементарна проверка за наличие на посочените в акта фактически основания, като съобрази вида, характера и установеното от представените доказателствата, а освен това след запознаване с доказателствата не е дал конкретни указания за представяне на такива, от които те да бъдат установени по безспорен начин. Нещо повече, въпреки направените искания за събиране на доказателства за установяване категорично и безпротиворечиво на тези факти, макар и в хода на съдебното производство съдът е постановил акта си, без да изясни релевантните за спора факти, единствено въз основа на описаните по-горе такива и то без да ги обсъди поотделно и в съвкупност. В тази насока следва да бъден посочено, че съдът е цитирал приетото от СЕС в т. 48 и т. 49 на решение по негово дело С-380/18, а именно, че наказуемите деяния следва да са тежки, като това следва да е установено с влязла в сила присъда, а при липса на такава може да се позове на наличие на заплаха за обществения ред само при наличие на непротиворечиви, обективни и конкретни доказателства, уличаващи лицето в извършване на такова деяние, но не се съобразил с него, предвид събраните в хода на производството доказателства. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при което следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъдат събрани доказателства за постановяване на акта при изпълнение на предвиденото в чл. 35 АПК задължение на органа да постанови акта си след изясняване на релевантните за случая обстоятелства и факти, като задължи същия да представи преписката в цялост, както да представи доказателства за наличие на предпоставките по чл. 12, ал.1, т.т. 2 и 6 ЗУБ в изпълнение на задълженията му по чл. 170 АПК, като постанови акта си след изясняване на релевантните за спора факти въз основа на събраните доказателства, като се произнесе и по направените искания за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение