Определение № 2347 от 28.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1305/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ – ВРАЦА“ ЕООД срещу определение № 216/25.03.2024 г. по в. гр. д. № 612/2023 г. на Окръжен съд – Враца, с което е оставена без уважение молбата му за изменение по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските на постановеното по същото дело въззивно решение № 95 от 16.02.2024 г. Жалбоподателят „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ – ВРАЦА“ ЕООД заявява оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено, като му се присъдят допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 3 890 лв. за изготвянето на отговор на въззивна жалба и за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Излага съображения за неправилно тълкуване на разпоредбите на НРМАВ, аргументирайки, че между понятията материален интерес и цена на иска е налице съществена разлика, като в случая материалният интерес се определя от обусловеното и приложено в цялост гр. д. № 521/2019 г. на Окръжен съд – Враца и е в размер на 33 921 лв. Обосновава с нормите на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 НРМАВ дължимост на самостоятелно възнаграждение за изготвянето на отговор на въззивната жалба и за осъщественото процесуално представителство пред въззивния съд. Против жалбата е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна – „ЦВЕТИНА МЕЗДРА“ ЕООД, чрез процесуалния му пълномощник, с изразено становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното определение, с оглед изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но същата е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В мотивите на т. 24 е прието, че правомощията на Върховния касационен съд са определени по чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК изрично е предвиден редът за обжалваемост на определението за допълване и изменение на решението в частта за разноските, а именно – по реда, по който подлежи на обжалване решението. Посочената правна норма намира приложение в хипотезата на преценка за обжалваемост на определението на въззивната инстанция за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските. Когато въззивното решение подлежи на касационен контрол, на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи и определението за допълване, респективно изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските. Когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, определението за допълване и изменение на това решение в частта за разноските не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК. Поради това, че в настоящия случай въззивното решение не подлежи на касационна проверка съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, като постановено по търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. – в случая 18 322 лв., определението на Окръжен съд – Враца по молбата по чл. 248 ГПК за изменение на това решение в частта за разноските не подлежи на обжалване пред ВКС. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение