Определение № 12113 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11312/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. М. Д. от гр. Стражица, приподписана от адв. Петков, против определение № 3087 от 30.09.2025г., постановено по адм. д. № 737/2025г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на кмета на община Стражица по заявление вх. № 5196 от 14.07.2025г., както и по заявление вх. № V8 – 1468 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, пепратено на кмета на община Стражица по компетентност и с което определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона и в противоречие с доказателствата по делото – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че със заявлението си от 14.07.2025г. е поискал от кмета на община Стражица да бъде нанесена в действащия план на града неговата къща, находяща се в собствения му парцел XXIII – 295, кв. 1 по плана на гр. Стражица, съгласно представения от него нотариален акт. Посочва, че е налице задължение къщата му като съществуваща на място да бъде нанесена в кадастралния план, а липсата на произнасяне по заявлението му съставлява мълчалив отказ, който следва да бъде разгледан. Посочва и че заявлението от 14.07.2025г., по което твърди постановения мълчалив отказ, няма общо с второто заявление, отправено до МРРБ и по което има произнасяне от кмета на гр. Стражица от 12.09.2025г. Посочва, че произнасянето от 12.09.2025г. е направено по второто му заявление, като то е оспорено пред АС – гр. Велико Търново и е образувано отделно дело № 787/2025г., като представя доказателства за това. Поради това твърди, че оспореното определение е неправилно, налице е формиран мълчалив отказ, по който не е налице произнасяне както е приел съдът в оспореното определение. Иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът кметът на община Стражица, чрез процесуалния си представител юрк. Маринова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срок по чл. 230 АПК по пощата, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт ,подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение съставът на АС – гр. Велико Търново е приел, че със заявление вх. № 5196 от 14.07.2025г. жалбоподателят е отправил искане до община Стражица, като същевременно е подал идентично искане до МРРБ, което е заведено в министерството с вх. № V8 – 1468 от 30.07.2025г., което впоследствие е било препратено от министерството на община Стражица по компетентност, където е заведено с вх. № 6040 от 12.08.2025г. По това сезиране от кмета на община Стражица до жалбоподателя е изпратен отговор с изх. № 6040 – 1 от 12.09.2025г., където е посочено, че за общинската администрация не е възможно да приеме, че е допусната явна фактическа грешка в кадастралния план и да се нанесе сградата в УПИ XXIII – 295 кв. 1, гр. Стражица, на която жалбоподателят е собственик по силата на нотариален акт от 21.12.1987г. При тези факти съдът е приел, че е налице произнасяне на административния орган по заявлението на жалбоподателя, съответно вече не е налице мълчалив отказ. Посочил е, че дори да се приеме, че писмото от 12.09.2025г. на кмета на община Стражица да представлява индивидуален административен акт, изричен отказ, то същото не е оспорено изрично от жалбоподателя и съответно съдът не дължи по него произнасяне. Посочил е, че изричният отказ да бъде издаден административен акт, подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл. 197 – 202 АПК. По тези съображения е достигнал до извод за недопустимост на оспорването и е прекратил производството по същото. Обжалваното определение е неправилно. Неправилно съдът приема, че формираният изричен отказ подлежи на самостоятелен отделен контрол по реда на чл. 197 – 202 АПК в случая и доколкото е налице произнасяне на административния орган, то не е налице мълчалив отказ. В случая действително са налице идентични заявления от страна на жалбоподателя, като с едното е сезирана община Стражица с искане в кадастралния план, въз основа на който е изработен регулационния план да бъде нанесена съществуващата в имота му къща. Следва да се посочи, че с оглед на това, че кадастралния план отразява съществуващото фактическо положение на място, е неотносимо към искането за нанасяне факта дали строежът е извършен законно, със строителни книжа или не. С идентично искане, поради непроизнасянето на община Стражица, жалбоподателят е сезирал и министерство на регионалното развитие и благоустройството, като в това искане самият той е посочил, че искането е идентично на това отправено до общината. Това негово искане е препратено от министерството по компетентност отново на община Стражица. Именно по това второ заявление е налице и постановен изричен отказ от 12.09.2025г. от кмета на община Стражица да процедира нанасянето съобразно отправеното от жалбоподателя искане. В този случай, при оспорен мълчалив отказ и последвал, в хода на съдебното му оспорване, изричен отказ, на разглеждане по делото подлежи последвалия изричен отказ по аргумент от чл. 58 ал. 3 АПК. Съдът не е съобразил тази разпоредба, според която е следвало да продължи производството по оспорването на изричния отказ, а напротив в противоречие със закона е приел, че последвалия изричен отказ подлежи на отделно оспорване по реда на чл. 197 – 202 АПК. Съдът е следвало да продължи производството по оспорването на изричния отказ. Фактът, че от представените пред настоящата инстанция допълнителни доказателства, се установява, че жалбоподателят е оспорил на самостоятелно основание изричния отказ, по което оспорване има образувано адм.д. № 787/2025г. по описа на АС – гр. Велико Търново, не основава извод за правилност на оспореното определение. Напротив наличието на по – късно образувано дело, по отделното оспорване на изричния отказ, е основание за присъединяване на по – късно образуваното дело към по – рано образуваното, но не обосновава законосъобразност на оспореното в това производство определение. По изложените съображения оспореното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия вече по оспорването на изричния отказ, обективиран в писмо изх. № 6040 – 1 от 12.09.2025г. на кмета на община Стражица. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,