Определение № 2028 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1420/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от С. Н. С. от гр. София, чрез представител по пълномощие – адв. Л. Ковачева от Адвокатска колегия – София против Определение № 36473/05.11.2025 год., постановено по административно дело № 11551/2025 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и е необосновано. В подкрепа на това твърдение, на първо място е заявено наличие на нарушаване на принципа за съразмерност, прокламиран в чл. 6 от АПК, доколкото според оспорващия остава неясно как наложената принудителна административна мярка по временно отнемане на свидетелство за управление на МПС би изпълнила превантивните или преустановителни цели. В конкретния случай, принудителната административна мярка (ПАМ) е приложена за нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което нарушение обаче е незабавно отстранено ex lege, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП със заплащане на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Посочено е, че преди датата на постановяване на Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) – 15.10.2025 год., е извършено подновяване на задължителната застраховка, за което е издадена и Застрахователна полица с дата 14.10.2025 год., която полица е представена като доказателство пред първоинстанционния административен съд. С оглед на това е оспорен извода на съда, доколкото обществения интерес е защитен с факта на застраховане на автомобила още преди постановяване на оспорената заповед. В частната жалба са оспорени и изводите на съда за липса на значителна или трудно поправима вреда, предвид обстоятелството, че с оглед сроковете за разглеждане на жалбата по същество, жалбоподателят реално ще е изтърпял административното наказание, предвидено за твърдяното нарушение, преди преценката за неговата законосъобразност. По отношение на наличните значителни и трудно поправими вреди е заявено, че предварителното изпълнение на заповедта прави невъзможно изпълнението на ежедневни битови и трудови дейности, в това число, но не само и предвижването му до работното място. Като значителна и трудно поправима вреда се сочи и проведена през октомври 2025 год. операция на [заличен текст] на майката на жалбоподателя, което налага предвижването й до болнични заведения с цел прегледи и изследвания. Като такава вреда е посочено и обстоятелството, че съгласно сключения трудов договор, жалбоподателят периодично е командирован в страната от своя работодател, като предвиждането се осъществява с автомобил, какъвто той няма право да управлява поради предварителното изпълнение на акта. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно определение и постановяване на друго по силата на което да се спре предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 25-4332-005104/15.10.2025 год. издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“. Ответникът – полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните: Производството по адм. дело № 11551/2025 год. пред Административен съд – София-град е образувано по повод жалба от С. Н. С. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-4332-005104/15.10.2025 год., издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“. С оспорения акт, административният орган е разпоредил против С. С. прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В заповедта е посочено, че се отнема и СУМПС [номер]. Като фактическо основание за постановяване на заповедта е посочено, че в гр. София по [улица] с посока на движение от [улица] към [улица] управлява лек автомобил „Дачия Спринг“ с рег. № [рег. номер], собственост на фирма „Медико-диагностична Лаборатория – Цибалаб“ ЕООД и от извършената проверка и справка с РСОД се установява, че водача управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация поради липса на ЗГО. Така постановената ЗППАМ е била оспорена от С. С. пред Административен съд – София-град. В жалбата, инициирала първоинстанционното производство е формулирано и особено искане с правно основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Като фактически основания за така заявеното искане е посочено, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини на оспорващия значителни и трудно поправими вреди, изразяващи се в невъзможността да изпълнява ежедневни битови и трудови дейности, в това число, но не само и предвижването му до работното място. Като значителна и трудно поправима вреда е заявена и проведена през октомври 2025 год. операция на [заличен текст] на майката на жалбоподателя, което налага предвижването й до болнични заведения с цел прегледи и изследвания. Като такава вреда е посочено и обстоятелството, че съгласно сключения трудов договор, жалбоподателят периодично е командирован в страната от своя работодател, като предвижването се осъществява с автомобил, какъвто той няма право да управлява поради предварителното изпълнение на акта. След анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният административен съд е приел искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ за неоснователно, поради което е постановил Определение № 36473/05.11.2025 год. по адм. дело № 11551/2025 год. по описа на съда, с което е отхвърлил искането на С. Н. С. за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 25-4332-005104/15.10.2025 год., издадена от полицейски инспектор при СДВР, отдел „Пътна полиция“. След анализ на заявените от частния жалбоподател твърдения, с оглед приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият съдебен състав намира постановеното определение за неправилно. От доказателствата по делото се установява, че на 14.10.2025 год., в резултат на извършена полицейска проверка, против С. Н. С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № [номер]/14.10.2025 год. за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В АУАН е вписана констатацията, че управлявания автомобил е със служебно прекратена регистрация, поради липса на ЗГО (Застраховка „Гражданска отговорност“). Със съставянето на АУАН са иззети като доказателства СУМПС: [номер] и СРМПС: [номер]. Още същият ден – 14.10.2025 год. в 20:44 часа, собственикът на лекия автомобил - „Медико-диагностична Лаборатория – Цибалаб“ ЕООД е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за собствения си автомобил с рег. № [рег. номер] с период на застрахователно покритие от 14.10.2025 год., 21:00 часа до 13.10.2026 год., 23:59 часа. От приложената по делото справка АИС-КАТ-Регистрация е видно, че лекият автомобил „Дачия Спринг“ с рег. № [рег. номер] е със служебно прекратена регистрация, считано от 04:00 часа на 05.08.2025 год. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО, като е отразено и обстоятелството, че считано от 20:44 часа на 14.10.2025 год., регистрацията на МПС е служебно възстановена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна ГО. Независимо от сключената вече задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и служебно възстановената регистрация на автомобила, на 15.10.2025 год. против С. Н. С. е съставена ЗППАМ № 25-4332-005104, постановена от полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с която е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В ЗППАМ отново е вписано, че се отнема и СУМПС [номер]. При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав приема от правна страна следното: В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т.е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Текстът на чл. 22 от ЗАНН указва, че за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В настоящият случай, целта на постановената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. С оглед на това, защитените обществени отношения се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в този процес. Част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респ. репариране на претърпените от тях вреди е и императивно въведеното правило за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 461, т. 1 от КЗ. Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за наличие именно на посочената по-горе хипотеза, доколкото от цитираната служебна справка се установява, че управлявания от частния жалбоподател автомобил с рег. № [рег. номер] е с прекратена на 05.08.2025 год. регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. От друга страна следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП, която указва, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Отново от цитираната справка АИС-КАТ-Регистрация се установява наличието и на тази хипотеза, доколкото именно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 20:44 часа на 14.10.2025 год., служебно е възстановена регистрацията на съответното МПС. Процесният случай, разгледан в светлината на цитираните разпоредби показва, че към момента на сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и представяне пред административния орган на валидна полица за това, са настъпили материално правните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Тези фактически обстоятелства са възникнали на 14.10.2025 год. преди постановяване на оспорената ЗППАМ № 25-4332-005104/15.10.2025 год., но не са взети предвид нито от административния орган – полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, нито от първоинстанционния административен съд. Със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ са постигнати целите по чл. 22 от ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Съобразявайки горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателя С. С. значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява всекидневните си семейни, битови и трудови задължения, в конкретния случай се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, доколкото последните са вече защитени и обезпечени от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореното определение, като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови спиране на оспорената ЗППАМ. Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,