Определение № 158 от 17.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2489/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено решение № 46 от 07.03.2018 г., влязло в сила от същата дата, с което са отхвърлени предявените от С. Й. С., Г. И.К., Е. Н. К., П. Й. Х., Г. И. П., И. Г. М., Н. Ц. К., С. Г. П., Е. В. Т., Д. П. П., В. В. П., Л. С. П., З. И. Н., М. Г. П., С. И. С., Е. Б. М., Д. А. Ш., Д. С. Ш., Н. Е. В., М. П. Г., А. А. Г. и С. В. С. против [фирма], [фирма], З. Х. Л., М. М. М., Ф. С. Н., А. К. К. (правоприемник на починалата в хода на производството Л. К. Д.), М. В. М., Л. Н. Б., Й. М. Й. и Т. А. В. искове за прогласяване на нищожността на договори за продажба на недвижими имоти - идеални части от паркинг, находящ се в [населено място],[жк], блок 50а, партерен етаж, които идеални части съответстват на определено паркомясто, заедно с част от общите части на паркинга и от правото на строеж върху мястото, а по исковете за обявяване на нищожността на сделките в частта им, в която е прехвърлена идеална част от УПИ VІІ-3277,2973 по плана на [населено място], м.”М. 1”, производството е прекратено. С решението ищците са осъдени да заплатят на ответниците Т. А. В., [фирма], Л. Н. Б., М. В. М., Ф. С. Н. и Й. М. Й. сумата 2 174,50 лв, а на [фирма] – сумата 7 399 лв разноски по делото. Постъпили са молби за изменение и допълване на така постановеното решение в частта за разноските. Изменение на решението е поискал пълномощникът на ищците с молба вх.№ 3673/ 11.04.2018 г. Изложени са твърдения, че касационната инстанция не е посочила каквито и да е мотиви за отхвърляне на направеното от ищците възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответниците за защита в касационното производство. Освен това молителите поддържат, че не е доказано плащане на разноските, които са присъдени. На това основание претендират решението от 07.03.2018 г. да бъде изменено, като на ответниците не бъдат присъдени никакви разноски или присъдените да бъдат намалени. Ответниците Т. А. В., [фирма], Л. Н. Б., М. В. М., Ф. С. Н. и Й. М. Й. оспорват искането. Твърдят, че са изпълнени всички условия за присъждане на сторените от тях разноски по делото: заявено е искане за това, представен е списък за разноските, приложени са доказателства за извършването им. Твърденията в обратния смисъл поддържат за неверни и молят молбата да бъде отхвърлена като недопустима, евентуално – като неоснователна. Ответникът [фирма] също оспорва искането на ищците. Поддържа, че решението в частта за разноските е надлежно мотивирано, като са обсъдени и отхвърлени възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Освен това заявява, че част от ищците вече са платили присъдените в тяхна тежест разноски по банкова сметка на дружеството в [фирма], B. P. IBAN [банкова сметка]. Допълване на решението от 07.03.2018 г. в частта за разноските е поискала ответницата М. М. М.. Поддържа, че съдът е пропуснал да се произнесе с решението по искането й за разноски и моли такива да бъдат присъдени съобразно представените списъци. Ищците оспорват искането като поддържат, че разноски на тази ответница не се дължат поради липса на доказателства за извършването им, евентуално правят възражение за прекомерност на платеното от нея адвокатско възнаграждение. Съдът намира молбата на ищците за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна. Предявените искове са отхвърлени или производството по тях е прекратено. И в двете хипотези ответниците имат право на всички разноски по делото (чл.78 ал.3 и 4 ГПК). Те са поискали присъждането им, представили са доказателства за извършването им, включително списъци по чл.80 ГПК. Няма основание искането им да бъде отхвърлено. Няма основание също така размерът на разноските да бъде намален на основание чл.78 ал.5 ГПК, за което съдът е изложил мотиви в решението от 07.03.2018 г. Искането на ответницата М. за допълване на решението в частта за разноските е основателно. Разноските за производството са претендирани от нея още в касационната й жалба (л.215 от делото на ВКС). Приложени са списък на разноските (л.278) и доказателства за извършването им (л.211, л.238, л.277). Платеното от ответницата М. адвокатско възнаграждение е в размер 1 000 лв и не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. За защита в касационното производство упълномощеният от ищците адвокат също е уговорил за себе си адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. Сумата е заплатена, което очевидно сочи, че ищците признават хонорар в този размер за разумен (не за прекомерен). По изложените съображения съдът