Определение № 60810 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. А. Н. против решение № 10172/23.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 2823/2019 г. от 4-ти състав на САС. Ответникът по касационната жалба Л. Н. Б. оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СГС. Съдът е приел, тълкувайки волята на страните по договора за паричен заем, съдържащ в себе си и предварителен договор за учредяване на ипотека и като съобрази и липсата на уговорка между страните за заплащане на възнаградителна лихва, че окончателният договор за учредяване на ипотека би бил възмезден, тъй като е налице неразривна връзка на взаимна обусловеност между обещанието за учредяване на ипотека и главния договор за заем. Договорът за паричен заем, изобщо не би бил сключен, без даденото обещание да учреди в полза на заемодателя договорна ипотека. Прието е, че в конкретния случай, заемодателят-ипотекарен кредитор е сключил договора за паричен заем и е предоставил на заемополучателя сумата 21 000 евро, не само срещу задължението на дружеството да върне заетата сума по главния договор, а и поради наличието на обещание от страна на ипотекарния длъжник да обезпечи връщането на сумата, учредявайки ипотека върху собствения си недвижим имот, тоест, без това обещание за сключване на акцесорния договор за учредяването ипотека, не би се сключил и главният договор между страните. Прието е, че по своето съдържание сключеният предварителен договор отговаря изцяло и на изискването на чл. 19, ал.2 ЗЗД да бъде прогласен в окончателен, доколкото съдържа уговорки на страните относно съществените условия на окончателния договор, като описва ясно и точно обекта, който ще служи като обезпечение, вземането, което ще се обезпечава, неговия падеж, сумата за която ще се учреди ипотеката, имената на кредитора, наименованието на длъжника и имената на ипотекарния длъжник, обещал да учреди ипотека върху собствения си имот за чужд дълг. Сочи се правен въпрос, възмезден ли е договор за учредяване на ипотека за обезпечаване на чужд дълг, по който срещу поето от ипотекарния длъжник задължение за учредявяне на ипотека, ипотекарния кредитор не е престирал никакво имуществено благо и възнаграждение на ипотекарния длъжник. С решение № 97 от 30.04.2013г., постановено по гр.дело № 442/2012г. на IV ГО на ВКС е посочено, че договорът за ипотека не може еднозначно и категорично да бъде класифициран като възмезден или като безвъзмезден договор във всички случаи, предвид характера му на обезпечителен и акцесорен договор между ипотекарния кредитор и собственика на ипотекирания имот, който може да бъде както главният длъжник, чието задължение се обезпечава с ипотеката, така и трето за обезпечавания дълг лице. Именно поради това, въпросът за тази класификация на договора за ипотека, и изобщо – на обезпечителните договори, е силно дискусионен в правната доктрина, противоречиво се разрешава и в съдебната практика. Поставя се и въпросът дали изобщо обезпечителните договори попадат в тази класификация на договорите на възмездни и безвъзмездни. Действително, разгледан сам по себе си – без да се има предвид връзката му с главното задължение, изпълнението на което се обезпечава, договорът за ипотека има по-скоро безвъзмезден характер. Няма съмнение обаче, че договорът за ипотека може да бъде сключен и като възмезден договор, когато страните изрично са уговорили, че срещу учредяването на ипотеката, ипотекарният кредитор ще заплати възнаграждение на ипотекарния длъжник, да застрахова ипотекирания имот и др. подобни. Не може да се отрече, че е налице елемент на възмездност и тогава, когато страните са уговорили, че срещу учредяването на ипотеката, ще има отсрочване или разсрочване на главното обезпечено задължение, заплащане на по-ниски лихви или опрощаване на изтекли лихви върху него, или други подобни отстъпки от страна на ипотекарния кредитор. Налице е възмездност в отношенията между страните по договора за ипотека и тогава, когато главният договор между тях, изпълнението на който се обезпечава с ипотеката, изобщо не би бил сключен, без сключването на договора за ипотека; в тези случаи ипотекарният кредитор сключва главния договор и престира имуществено благо по него на ипотекарния длъжник, не само срещу насрещната престация на последния по главния договор, а и поради наличието на обезпечението – ипотеката, без сключването на акцесорния договор за учредяването на която, не би се сключил и главният договор между същите страни. При наличие (с оглед конкретните отношения между страните) на такава неразривна връзка на взаимна обусловеност между договора за ипотека и главния договор тя не може да не се вземе предвид при определянето на възмездния или безвъзмездния характер на договора. В конкретния случай, съдът е тълкувал волята на страните по договора за заем и предварителния договор за сключване на договорна ипотека и е приел, че без сключването на акцесорния договор за учредяването на ипотеката, не би се сключил и главният договор между страните. В тази връзка съдът не е допуснал противоречие с цитираните от касатора съдебни решения, като между другото се е позовал на същата съдебна практика. По въпросите, свързани с несъстоятелността на търговското дружество съдът не е формирал правни изводи и не се е произнесъл по тях, за да се търси противоречие с практиката на ВКС или същите да са относими към производството по чл.288 ГПК. За да са относими поставените в тази насока правни въпроси, на първо място, въззивният съд следва да се е произнесъл по тях, като в настоящия случай липсва подобно произнасяне. Съдът не е приел, че трето лице по договора за заем е поело задължението да учреди ипотеката, тъй като договорящите физически лица по договора за заем и тези по предварителния договор за учредяване на ипотека са едни и същи. Този извод на съда е обоснован от представения договор за заем, в който е записано, че касаторът /ответник по делото/ действува в лично качество и като представител на търговското дружество. Тъй като съдът не е приел, че трето лице на договора за заем е поело задължение да учреди ипотека, така поставения правен въпрос е неотносим. Не се сочи в изложението на касационните основания коя императивна правна норма съдът е отказал да приложи, поради което не е налице основание за допускане по поставения в тази насока правен въпрос. По останалите правни въпроси, поставени бланкетно, без да се сочи в каква насока е налице произнасяне от страна на въззивния съд, липсва произнасяне от същия, поради което те също са неотносими към производството по чл.288 ГПК. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за допускане на касационното обжалване, като с оглед изхода на спора, в полза на адв. С. Х. следва да се присъди сумата 1608 лева, на основание чл.38 ЗА. Водим от горното, състав на ВКС