Определение № 8555 от 06.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7566/2026 г.

Производството е по реда на чл. 250 и сл. от АПК. Образувано е по подадена частна жалба от С. Ч. Д., гражданин на Великобритания, с посочен адрес в гр. Камено, [улица], чрез адвокат Николов срещу разпореждане № 5243/15.06.2026 г. постановено по ч. а. д. № 1313/2026 г. на Административен съд гр. Бургас. С атакуваното разпореждане е отхвърлено искането за прекратяване на действия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас, изразяващи се в използване/експлоатация/отчитане на водомер и водомерна шахта, чрез които се водоснабдява УПИ VII-77, кв. 13 по плана на [населено място], община Айтос, за които молителят твърди, че се намират в собствения му УПИ VI-77, кв. 13 по плана на [населено място]. Според частния жалбоподател е налице неоснователно действие, изразяващо се в в използване/експлоатация/отчитане на водомер и водомерна шахта, чрез които се водоснабдява УПИ VII-77, кв. 13 по плана на [населено място], община Айтос, за които молителят твърди, че се намират в собствения му УПИ VI-77, кв. 13 по плана на [населено място]. Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено и да се задължи главният директор и съответните служители на дружеството да прекратят действията, които според него не се основават нито на административен акт, нито на закон, като преустановят използването на имота му за водоснабдяване на чужд имот и отстранят водомера/водомерната шахта, намиращи се в собствения му имот. Претендира се присъждане на разноски. В представено становище ВиК ЕАД – Бургас оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение намира следното: Подадената частна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. През 2019 г. С. Ч. Д. е придобил собственост върху УПИ VII-77 и УПИ VI-77, кв. 13 по плана на [населено място]. В този имот, от ВиК ЕАД – Бургас, е поставен и се експлоатира водомер/водомерна шахта, чрез които се водоснабдява съседният УПИ VII-77. От становището на ответника се установява, че впоследствие УПИ VII-77 е прехвърлен на трети лица, като според ВиК оператора именно при тази последваща промяна в собствеността молителят е следвало да уреди отношенията, свързани с преминаването на съществуващата водопроводна връзка през УПИ VI-77. По делото са представени и документи за последващи заявления на молителя през 2024 г. и 2025 г. за съгласуване на проект относно УПИ VI-77, както и кореспонденция, от която се установява, че ВиК операторът е давал становища, указания и забележки по представените технически решения. От представената ситуация по техническия проект се установява, че за УПИ VII-77 е предвидена външна ВиК връзка, включително водомерна шахта и водомер, а в становището на ВиК оператора се сочи, че водопроводната връзка преминава през УПИ VI-77, за да захрани УПИ VII-77. Съдът е приел, че действията на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас по отчитане и поддържане на водоснабдяването на УПИ VII-77 не могат да бъдат квалифицирани като неоснователни фактически действия, които не се основават на административен акт или на закон. Налице е основание, произтичащо от одобрено техническо решение, договор за доставка на ВиК услуги, документи за въвеждане в експлоатация и приложимата специална нормативна уредба за присъединяване и ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Направен е извод, че не се касае за фактическо действие, което не се основава на административен акт или на закона, съответно искането по чл. 250 АПК за прекратяваното му следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Разпореждането е правилно. Съдът е сезиран с искане за преустановяване на фактически действия на основание чл. 250 АПК, който предвижда, че "Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона". Споделя се приетото от Административен съд – гр. Бургас, че е неоснователно искането за защита по чл. 250 АПК. За да бъде уважено такова искане е необходимо наличието на визираните в нормата кумулативно изискуеми предпоставки, като една от тях е процесните действия да са неоснователни по смисъла на чл. 250 от АПК. От доказателствата, приложени по делото заедно с подаване на искането пред първоинстанционния съд, се установява, че водоснабдяването на УПИ VII-77 е реализирано въз основа на съгласуван технически проект, договор за доставка на ВиК услуги и документи за въвеждане в експлоатация на сградата в УПИ VII-77. От приложената ситуация и от становището на ВиК оператора се установява, че още към момента на одобряване на проекта и изграждане на водопроводната връзка техническото решение е предвиждало водоснабдяване на УПИ VII-77 чрез водопроводна връзка, преминаваща през УПИ VI-77, при поставен водомер/водомерна шахта. Това положение е възникнало преди молителят да придобие имотите, а към онзи момент двата имота са били собственост на едно и също лице. Следователно процесната ситуация не представлява самоволно, внезапно или лишено от правно основание фактическо действие на ВиК оператора, а е последица от изпълнено техническо решение за присъединяване и водоснабдяване, въз основа на което е възникнало и продължава правоотношение по доставка на ВиК услуги за УПИ VII-77. Правилно съдът е приел, че към момента на подаване на искането не са осъществени неоснователни действия, срещу които лицето може да търси защита по чл. 250, ал. 1 АПК и да иска съдът да разпореди незабавното им прекратяване. По така изложените съображения и при съобразяване на Тълкувателно решение № 6 от 17.12.2025 г. на ВАС по тълк. дело № 3/2024 г., ОСС, I и II колегия, съгласно което "При липса на която и да е от посочените кумулативни предпоставки, съдът издава акт, с който отхвърля искането", следва да се приеме, че е неоснователна заявената претенция за защита по реда на чл. 250 и сл. от АПК. Правилно административният съд е отхвърлил искането и не са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане. Съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода от спора и направеното със становището искане, в полза на ВиК ЕАД - Бургас следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102, 26 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховен административен съд, трето отделение