Определение № 5720 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5184/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Едноличен търговец (ЕТ) „НиСи-Н. С.“ с ЕИК 117086602, със седалище в гр. Русе срещу Определение № 1138 от 20.04.2026 г. на Административен съд – Русе по административно дело № 81/2026 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-01-16 от 05.01.2026 г. на кмета на Община Русе, с която на основание чл. 44, ал.2 и чл. 44, ал.1,т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация във връзка с чл. 24г, ал. 3 от Закона за автомобилните превози са определени маршрутите за движение на пътни превозни средства и на съставите от пътни превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел в Парк на младежта на територията на гр. Русе по три конкретно описани маршрута. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Сочи, че съдът не е оценил достатъчно твърдените финнасови и други загуби, които би претърпял искателя от предварително изпълнение на заповедта. Иска да се отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката, както и да му се присъдят направените в производството разноски. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Русе отхвърля искането на ЕТ „НиСи-Н. С.“ за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-01-16 от 05.01.2026 г. на кмета на Община Русе. Съдът приема, че искателят не е посочил конкретни вреди по вид и размер, които би му причинило принудителното изпълнение, а посочените от паричен характер са поправими, поради което не могат да обосноват искането като основателно. С оглед изложеното съдът прави краен извод, че не се доказват предпоставките за спиране на допуснатато по закон предварително изпълнение на оспорената заповед, поради което отхвърля искането, с което е сезиран. Определението е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила общ административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 180, ал. 1 АПК, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, които предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлязлия в сила общ административен акт. Така предварително изпълнение на невлезлия в сила акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресатите, ако впоследствие бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 180, ал. 1 АПК, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Частният жалбоподател действително в първоначалното си искане не е посочил конкретни значителни и трудно поправими вреди, които ще понесе от предварително изпълнение на оспорената заповед. Общо се сочи, че се ограничава бизнеса в Община Русе и се ограничават множество законни интереси на граждани и търговци ползващи се от атракционния превоз по маршрути, определени от предходна заповед. Останалите съображение от искането за спиране на предварително изпълнение се отнасят до законосъобразността на самата Заповед № РД-01-16 от 05.01.2026 г. на кмета на Община Русе и отношението й към други съдебни и административни актове. Правилен и съответен на закона е изводът на съда, че в случая искателят може да поиска съдът да спре предварително изпълнение само въз основа на нови обстоятелства, които обосновават настъпването в неговата правна сфера на значителни или трудно поправими вреди. В случая такива нито са заявени, нито са доказани, поради което искането законосъобразно е преценено като неоснователно. С оглед липсата на конкретни твърдения и доказателства за тях съдът е бил лишен от възможността да направи преценка относно значимостта на вредите. Следва са се посочи, че искателят следва да посочи конкретни вреди, които вероятно ще настъпят в неговата правна сфера, а не да заявява такива от името на трети лице (други граждани и търговци). Последните, ако се чувстват засегнати от издадения акт и неговото предварително изпълнение, имат собствено право на жалба и искане по реда на чл. 166 АПК. С частната жалба е потвърдено отново искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като лишаването на частния жалбоподател от възможността да осъществява предмета си дейност (превоз на пътници с атракционна цел) по предпочитани от него маршрути, които счита за по-удачни и отговарящи на желанията на потребители, но отново не са посочени конкретни по вид вреди. Предвид че предметът на оспорения акт е именно определяне на маршрути за движение на пътни превозни средства и на съставите от пътни превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, то предварително му изпълнение е в полза на лицата, осъществяващи посочената дейност. Обстоятелството, че с оспорената заповед се отменя предходна такава, а определените с нея маршрути според преценката на искателя са по-подходящи не подлежи на преценка по реда на чл. 166 АПК, където се преценява само основателно ли е искането за спиране на предварителното изпълнение, т.е. налице ли са значителни и трудно поправими вреди от предварително изпълнение на акта вследствие на посочени и доказани нови обстоятелства. В случая нови обстоятелства, които да водят до значителни и трудно поправими вреди не са нито посочени, нито доказани от искателя. Налага се извод, който потвърждава и заключението на първоинстанционния съд, че искането за спиране на предварително изпълнение на оспорената заповед е неоснователно. Други конкретни нови факти и обстоятелства частният жалбоподател не сочи, поради което искането му за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на административния акт, правилно е преценено от първоинстанционния съд като необосновано и недоказано, и съответно отхвърлено. С оглед на горното, доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение