Решение № 920 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6775/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. Т.- директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)-гр.Пловдив, против Решение №12667/10.04.2025 г. по адм. дело № 8997/2024 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответникът по касационната жалба „Хоумновейт“ ЕООД, представлявано от управителя В. А. М., чрез адв. Г. Гочев, изразява становище за неоснователност на същата както в писмен отговор, така и в съдебно заседание. Претендира разноски за касационната инстанция и представя списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С Решение №12667/10.04.2025 г. по адм. дело № 8997/2024 г., Административен съд София – град е отменил по жалба на „Хоумновейт“ ЕООД Решение №2153-15-238/22.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Задължителни предписания, изх.№ЗД-1-15-01654797/23.07.2024 г. на контролен орган към ТП на НОИ- Пловдив, обявил е нищожността на цитираните задължителни предписания, с които на „Хоумновейт“ ЕООД е указано в срок от 15 дни от получаването да заличи подадените по реда на чл.5, ал.4, т.1 КСО данни за служителя А. Р. П. за периода от 10.04.2024 г. до 10.05.2024 г. и е изпратил преписката на директора на ТП на НОИ- София- град за предприемане на действия по компетентност. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт следва да бъде прогласен за нищожен, тъй като е издаден от териториално некомпетентен орган. Посочил е, че Решение №2153-15-238/22.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив е издадено от компетентен орган, но е неправилно, тъй като директорът на ТП на НОИ- Пловдив е следвало да констатира нищожността на задължителните предписания и да ги отмени на това основание, както и в съответствие с чл32, ал.2 АПК да препрати преписката на компетентния орган- контролен орган при ТП на НОИ- София- град за издаване на задължителни предписания въз основа на констативния протокол за резултатите от извършената по делегация проверка. Решението е неправилно. Административният съд е сезиран с жалба срещу Решение №2153-15-238/22.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Задължителни предписания, изх.№ЗД-1-15-01654797/23.07.2024 г. на контролен орган към ТП на НОИ- Пловдив и въпреки добре описаната фактическа обстановка, съдът не е проверил законосъобразността на обжалваните актове на всички основания по чл.146 АПК, а е развил доводи единствено за нищожността на задължителите предписания. При проверка валидността на актовете, административният съд е допуснал неточности във възприемането на фактите, анализирал ги е превратно и е приложил неточно материалния закон. Изводите му, че задължителните предписания следва да бъдат прогласени за нищожни, тъй като са издадени от териториално некомпетентен орган, са необосновани. По силата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, контролните органи на НОИ, при изпълнение на служебните си задължения, извършват проверки и ревизии във връзка с дейността, възложена на НОИ. В правомощията на тези органи, съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, е и издаването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване. Според чл. 27, т. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи по чл. 3, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от същата инструкция, проверката се извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице, по образец, утвърден от управителя на НОИ, която се връчва на проверяваното лице, на негов законен представител или на изрично упълномощено лице. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г., за резултата от извършената проверка контролните органи съставят констативен протокол. В конкретния случай, Констативен протокол № КП-5-15-01654796/23.07.2024 г. е съставен от М. Бимбалова, на длъжност „старши инспектор по осигуряването“ в сектор „Контрол по разходите на ДОО“, отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ-Пловдив, която е издала и обжалваните Задължителни предписания № ЗД-1-15-01654797/23.07.2024 г., дейност, вписана и в длъжностната характеристика на същата, която е сред доказателствата по делото. В доказателствения материал е и Заповед № ЗР-5-15-01648299/09.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, издадена по реда на чл. 29, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. От своя страна, съгласно Заповед № 1135/04.05.2023 г. на управителя на НОИ, г-жа М. Д. Т. е преназначена на длъжност „директор на ТП на НОИ-Пловдив“, считано от 04.05.2023 г. и именно тя е подписала решението и Заповед № ЗР-5-15-01648299/09.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, въз основа на която е извършена проверка на „Хоумновейт“ ЕООД от М. Бимбалова. По делото е безспорно установено, че А. Р. П. е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица в ТП на НОИ – Бургас, след прекратено правоотношение с осигурителя, а от директора на ТП на НОИ - Бургас е отправено искане с № 1043-02-32/03.06.2024 г. до директора на ТП на НОИ - София-град за извършване на проверка, относно установяване на обстоятелството дали за лицето А. Р. П. е възникнало основание за осигуряване в осигурителя „Хоумновейт“ ЕООД и изпълнени ли са условията на чл. 10, ал. 1 от КСО. В ТП на НОИ – Пловдив, от ТП на НОИ - София- град, е постъпило искане за извършване на проверка на осигурителя „Хоумновейт“ ЕООД по делегация, на основание чл. 31, ал. 4 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г., поради факта, че управителят В. М. е заявил, че документите на дружеството се намират на територията на гр. Пловдив, на конкретен адрес, посочвайки и лице за контакт - К. Г.. В. М. е заявил желанието си проверката по разходите на ДОО да бъде извършена от контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив, което е подкрепено от явилия се пълномощник г-н К. Т. Г.. С оглед чл.31, ал. 4 и ал.5 от инструкцията, когато в процеса на проверката се установи, че необходимата документация за изясняване на фактите и обстоятелствата е на територията на друго ТП на НОИ, органът, издал заповедта за проверка, отправя писмено искане до ръководителя на съответното ТП на НОИ за извършване на проверка по делегация. Както правилно е посочено в касационната жалба, по смисъла на § 1 от Допълнителната разпоредба на Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. „съответното ТП на НОИ", т.8, е:“ТП на НОИ, извършващо ревизия или проверка по делегация“, т.е. кое е териториалното поделение, което следва да издаде задължителните предписания се обуславя от това кое е „съответното" ТП на НОИ, както и от обстоятелството дали е необходимо извършване на проверка по делегация в едно или в няколко териториални поделения. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от инструкцията, в чийто текст се посочва, че задължителните предписания подлежат на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ, т.е., след като при проверката по делегация съответното ТП на НОИ е това, извършващо проверката, то контролните органи, извършили проверката, когато в нейния ход са изяснени всички факти и обстоятелства и са събрани всички доказателства, също могат да издават задължителни предписания. Такъв е и настоящият случай. На „Хоумновейт“ ЕООД е извършена проверка и са издадени задължителни предписания от контролен орган при ТП на НОИ- Пловдив М. Бимбалова, на основание заповед на директора на ТП на НОИ- Пловдив, за което са представени Заповед № ЗР-5-15-01648299/09.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив и Заповед № 1135/04.05.2023 г. на управителя на НОИ, както и длъжностна характеристика на М.Пинтиева - Бимбалова на длъжност „старши инспектор по осигуряването“ в сектор „Контрол по разходите на ДОО“, отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ- Пловдив. От всичко гореизложено може да се направи извод, че органът не е териториално некомпетентен, какъвто извод е направил административният съд. Съдебното решение е постановено от законен състав на административен съд, който е сезиран с допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Предвид развитите обаче по- горе съждения, настоящият касационен състав на ВАС, шесто отделение, счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В мотивите на съдебното решение липсва обсъждане на възраженията на страните, както и собствен анализ на представените от страните доказателства и проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона/чл.235, ал.2 от ГПК/. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Поради това, обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от съда процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание 144 от АПК, са съществени и препятстват цялостната проверка относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допълнителна пречка пред решаване на спора от настоящата инстанция е и забраната за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 от АПК), която, съчетана с липсата на установени от първата инстанция факти, прави невъзможно правилното приложение на материалния закон. Касационният съд, като контролна инстанция, е обвързан от фактическите констатации на предходната инстанция и не може да навлиза по същество в материалноправния спор. Той не е снабден с правомощията на първата инстанция за провеждане на състезателно производство, гарантиращо установяването на истината за материалния въпрос, може обаче да следи дали фактическите изводи на първоинстанционния съдия не нарушават законите на мисленето, дали са изложени последователни и логични съждения относно фактите по делото. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, на основание чл.222, ал.2, т.1 и 2 АПК. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доводи на жалбоподателя- както относно действителността на оспорения административен акт/актове/, така и по отношение неговата /тяхната/ законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение