Определение № 2443 от 11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1976/2025 г.

Производството е по реда на чл.213а, ал.7 във вр. чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби от Б. Я. М.. Първата частна жалба е срещу определение № 504 от 10.04.2024г., постановено по административно дело № 256/2022 г. от Административен съд - Ямбол, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ за касационното производство пред ВАС по жалба срещу определение № 407 от 12.10.2023г. по същото дело. Втората частна жалба е подадена срещу определение №1120 от 02.10.2024г. по адм. дело №256/2022г. на АС - Ямбол, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ за касационното производство пред ВАС по жалбата му срещу определение №504 от 10.04.2024г. по адм. дело № 256/2022г. на АС - Ямбол. Частният жалбоподател поддържа, че определенията са неправилни тъй като са налице предпоставките за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ, за установяването на които е представил декларация и Решение на НЕЛК от 25.03.2024г. Моли за отмяна на определенията като вместо това бъде освободен от заплащане на държавна такса и му се предостави правна помощ. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваните определения и предвид наведените в частните жалби доводи, приема за установено следното: Частните жалби са подадени от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК, и са процесуално допустими, а разгледани по същество са частично основателни, поради следните съображения: АС е бил сезиран с молба от 03.04.2024г. за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ за подадената частна жалба срещу определение №407 от 12.10.2023г. на АС - Ямбол, както и молба за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ от М. по подадената частна жалба срещу определение №504 от 10.04.2024г. по делото, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване на държавна такса и за предоставяне на правна помощ по жалбата му срещу определение №407 от 12.10.2023г. За да се произнесе по подадената молба от 03.04.2024 с оспореното определение № 504 от 10.04.2024г., АС Ямбол е приел, че с влязло в сила определение №436 от 31.10.2023г. е оставено без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ във връзка с касационното обжалване на решение №45 от 27.03.2023г. и не са налице нови обстоятелства, настъпили след постановяване на определението, които да сочат на основателност на искането. С влязлото в сила определение съдът е приел от представената декларация по делото, че М. притежава недвижим имот в гр. София, от който би могъл да получава доходи, като го отдава под наем, поради което не е в невъзможност да заплати държавна такса и да ангажира адвокат. С второто оспорено определение № 1120 от 02.10.2024г., АС - Ямбол отново е разгледал представената декларация за семейно, здравословно и имуществено състояние на М., както и е цитирал представеното Експертно решение на НЕЛК, без да го обсъди, но е стигнал до извод за липсата на предпоставките за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ. Единственият довод за това е отново притежанието на недвижим имот в гр. София, който може да послужи на оспорващия за източник за доходи. Двете оспорени определения на АС - Ямбол са допустими, но неправилни в частта им относно преценката за липса на предпоставки за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса на Б. М.. От представените доказателства в подкрепа на искането се установява, че М. няма доходи от наем, заплати или пенсия, декларирал е, че е в тежко здравословно състояние, притежава недвижим имот в гр. София, който е ипотекиран и без възможност за отдаване под наем, поради презастрояване в района. С молба от 27.09.2024г. като ново обстоятелство Б. М. е представил експертно Решение на НЕЛК от 25.03.2024г., с което му е определена 81,00% трайно намалена работоспособност. Неправилно АС - Ямбол е приел, че въпреки представената от М. декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, удостоверяваща обстоятелството, че същият е неженен, не притежава МПС и няма доходи от заплати, наем и пенсия, както и предвид представеното Експертно решение на НЕЛК за тежко здравословно състояние не са налице предпоставките за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадените частни жалби, тъй като същият притежава недвижим имот, който може да му послужи за източник на доходи. Искането по чл.227а, ал.2 от АПК се преценява не само с оглед на размера на дължимата държавна такса. Необходимо е да се прецени доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на такси и разноски в съдебното производство до приключването му във всички инстанции. В случая от представените по делото доказателства, безспорно се налага извод, че М. не получава никакви доходи от заплати или наеми и пенсии, същият е в тежко здравословно състояние, поради което заплащането на държавни такси по 30лв. за всяка от подадените частни жалби, значително ще затрудни жалбоподателя и предвид необходимостта от необходимите средства за издръжката му. Следва да се приеме, че частния жалбоподател е материално затруднено лице и ако не бъде освободен от държавна такса, няма да може да упражни процесуалните си права. При тези данни настоящият състав намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 83, ал.2 от Гражданскопроцесуалния кодекс – същият е физическо лице, което не разполага с достатъчно средства да заплати дължимите държавни такси, обжалваните части от определенията, относно държавната такса следва да бъдат отменени и М. следва да бъде освободен от заплащането на държавни такси по делото до приключването му във всички инстанции. Двете оспорени определения в частите им, с които е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ са правилни. Правилна е преценката на АС за липса на кумулативно необходима предпоставка по чл.23, ал.2 ЗПП за предоставяне на правна помощ по административно дело - а именно интересите на правосъдието да го налагат. В случая правилно АС е приел, че липсват каквито и да е било доказателства интересите на правосъдието да налагат предоставяне на правна помощ не само предвид служебното начало по АПК и предмета на делото, но и предвид обстоятелството, че освободените от внасяне на държавна такса за цялото производство не следва да осигуряват приподписване на касационните и частни жалби от адвокат. Предвид изложеното определенията следва да бъдат оставени в сила в частите им, с които е оставено без уважение искането на М. за предоставяне на правна помощ по делото. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение