Решение № 4810 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10842/2013 г.

Решение № 4810 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10842/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 1743/01.07.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 503/2013 г., в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 251200130/27.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 820/21.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че в баланса на касовата наличност на жалбоподателя следва да се включат доходите му от дейност като земеделски производител, както и не е съобразил обстоятелството, че вещото лице по назначената ССЕ е взело предвид получената от съпругата на ревизираното лице пенсия в пълен размер, а не в размер на ?. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, в т. ч. в частта за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Дончо Владимиров срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Дончо Кирилов Владимиров с адрес: гр. Търговище, ул. "Граф Игнатиев" № 3, ет. 1, ап. 2 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Хвърчилкова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 251200130/27.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 820/21.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Органът по приходите е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК /декларираните и/или получени приходи, доходи от ревизираното лице не съответстват на имущественото му състояние през ревизирания период 2005 г. - 2009 г. и върху формирана основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК е определил задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ и чл. 48 ЗДДФЛ и лихви, както следва: за 2005 г. - 184.09 лв. и лихва - 139.97 лв.; за 2006 г. - 2 059.45 лв. и лихва - 1291.38 лв.; за 2007 г. - 333.15 лв. и лихва - 162.26 лв.; за 2008 г. - 9 869.48 лв. и лихва - 3 318.53 лв.; за 2009 г. - 37.97 лв. и лихва - 8.47 лв. С решението си Варненският административен съд е отменил РА в частта му за 2005 г. за разликата над 184.04 лв. до 184.09 лв. /главница/ и над 139.94 лв. до 139.97 лв. /лихва/, като се е съобразил с изчисленията, направени от вещото лице във вариант 2 от неговото заключение. В частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно определените задължения за 2005 г. в размер на 184.04 лв. /главница/ и 139.94 лв. /лихва/, решението не е обжалвано с касационна жалба от Дончо Кирилов Владимиров и е влязло в сила. Съдът е отменил РА и в частта му, в която са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г., задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер 12 300.10 лв. и лихви в общ размер 4 780.67 лв. Приел е за основателни доводите на жалбоподателя, че доходите му от дейност като земеделски производител следва да бъдат взети предвид и включени в баланса на касовата наличност. Изложил е съображения за това, че жалбоподателят не е регистриран като ЕТ по смисъла на ТЗ и не формира счетоводна печалба по реда на ЗКПО. За процесните данъчни периоди ревизираното лице е подало ГДД, в които е декларирало доходи по част VII от дейност като земеделски производител. Наличието на такива се потвърждава и от заключението на вещото лице по сметка 100, която е аналогична на сметка 107 "Сметка на собственика". С включването в баланса на тези доходи и на получените пенсии от съпругата на жалбоподателя се установява положително салдо или превес на приходите над разходите отново според заключението на вещото лице, т. е. не е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Така постановеното решение е правилно. За да е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, според посочения текст е необходимо да е установено, че "декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездното финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период". Според чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него. Двете правни норми изрично посочват декларираните приходи, доходи. Ревизираното лице в случая безспорно е декларирало доходи от дейност като земеделски производител. Заключението на вещото лице потвърждава това след проверка на счетоводните документи. С оглед на изложеното, правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че същите следва да бъдат взети предвид при съпоставката на приходите и разходите за съответния данъчен период. Разходите за закупени активи, заведени в счетоводството, не са взети предвид от ревизиращия екип и не е заявено искане от ответника да бъде изготвена експертиза във вариант, при който те са включени. Отделно от това, следва да се посочи, че те, както и при доходите от дейност като ЕТ, не следва да се включват в баланса. В редица свои решения ВАС приема, че и декларираните доходи от дейност като ЕТ следва да се включат в баланса за съответния данъчен период. Пенсията на съпругата е включена в пълен размер, но при определянето на данъчната основа за облагане, вещото лице е разделило салдото на две, поради което неоснователен е доводът на касатора, че същата е неправилно определена. С оглед на изложеното, решението на Варненския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не заявява претенция за разноски за касационното производство и не представя доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1743/01.07.2013 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 503/2013 г. Решението не подлежи на обжалване.