Решение № 434 от 04.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 277/2010 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на „ П. – В. ” АД- гр. П. против определение № 1200 от 10.12.2009 год. по ч.гр.д. №916/2009 год. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 28.09.2009г. по ч. гр.д. №1988/08г. на Пазарджишки районен съд. Частната касационната жалба независимо, че е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, е процесуално недопустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Пазарджишки окръжен съд е потвърдил постановеното от първостепенния съд определение за спиране на основание чл.420, ал.1 ГПК на изпълнението по образуваното от ЧСИ Н. Т., рег. №750 изпълнително дело въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №488/08.10.2008г. по гр.д. 1988/08г. на ПРС. Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420, ал.1 ГПК, не подлежат на касационен контрол. С тях нито се прегражда по нататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства, с оглед изискванията на чл.274, ал.3, т.1 и 2 ГПК. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, като свързани със защитата на длъжника до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането.редбата е аналогична с тази по чл.250 ГПК/отм./, поради което даденото разрешение с т.6 на ТР №1/2001 на ОСГК на ВКС, на РБ год. не е загубило сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение