Определение № 9059 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9160/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Л. П. срещу определение № 758/08.07.2025 г., постановено по адм. д. 116/2025 г. по описа на Административен съд – Видин (АС-Видин). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 758/08.07.2025 г., постановено по адм. д. 116/2025 г. по описа на АС–Видин е оставена без разглеждане жалбата на Р. Л. П. против мълчалив отказ на „Микро кредит” АД да се произнесе по нейно искане от 18.02.2025 г. за достъп до личните й данни и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 5 от АПК във връзка с чл. 158, ал. 3 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Административният съд е приел за установено, че със заявление от 18.02.2025 г. до „Микро кредит“ АД Р. П. е поискала на основание чл. 37б от ЗЗЛД и чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламент) договор за кредит и съпътстващите го документи. Според АС-Видин жалбата е подадена по пощата на 07.04.2025 г., която дата е след изтичане на срока за оспорване на мълчаливия отказ на 25.03.25 г., защото седмодневният срок за произнасяне на ответната страна е изтекъл на 25.02.2025 г. При тези приети за установени факти съдът е обсъдил само разпоредбите на АПК, но не е съобразил чл. 12, § 3 от Регламента, според която администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. С оглед йерархията на нормативните актове и тълкуването им в съдебната практика (виж определение № 2079/04.03.2022 г., постановено по адм.д. 812/2022 г. по описа на Върховния административен съд) трябва да се приеме, че срокът за произнасяне по искането на Р. П. е от един месец от получаване на искането й (при липса на данни за удължаването му), а не както е приел АС-Видин седем дни, респективно подадената от нея жалба не е просрочена. По изложените съображения обжалваното определение като необосновано и незаконосъобразно трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АС-Видин за продължаване на процесуалните действия чрез повторна проверка относно допустимостта на жалбата при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт относно приложимия закон (чл. 12, § 3 т ОРЗД) относно сроковете за произнасяне по искане за достъп до лични данни и данните по делото относно осъществени от страните действия преди образуване на съдебното производство. С оглед изхода на спора и липса на претенции от страните, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение