Решение № 10091 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1634/2026 г.

След влизане в сила на съдебно решение № 7183/25.06.2026 г., постановено по адм.д. 1634/2026 г. по описа на Върховния административен съд е постъпила молба от 07.08.2026 г., подадена от А. Д. А., с която той иска да бъде внесена пълна яснота относно обсъждането на всички доводи, основани на правото на Европейския съюз. С разпореждане от 11.08.2026 г. на председателя на Пето отделение на Върховния административен съд на молителя са дадени указания да уточни в какво се състои искането му. В изпълнение на тези указания е възпроизведено първоначалното изявление, че искането не е за изменение на диспозитива на съдебното решение, не е за допълването му, за поправка на очевидна фактическа грешка, преразглеждане на спора по същество и отмяна на влязъл в сила съдебен акт, а единствено да се уточни дали са обсъдени всички доводи в касационната жалба и отхвърлени по същество, счетени са за неотносими към предмета на спора или са останали извън съдебния анализ. Ответната страна Комисия за защита на личните данни (Комисия/та, КЗЛД), редовно уведомена за подадената молба и уточнение към нея, не е изразила становище. Ответната страна „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД изразява становище за недопустимост на искането като некореспондиращо с установена в АПК процедура, а при условията на евентуалност, ако се приеме за искане по чл. 176 от АПК, за неговата неоснователност. Ответната страна Българска народна банка (БНБ) изразява становище за недопустимост на искането като неясно и липса на възможност за преразглеждане на спора, а и като подадено след срока по чл. 176, ал. 1 от АПК, при условията на евентуалност излага съображения за неоснователност на молбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не изразява становище по молбата. Върховният административен съд намира искането на А. Д. А. за допустимо като подлежащо на разглеждане по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, но по същество се явява неоснователно по следните съображения: Въпреки изричното изявление на А. Д. А. в молбата от 07.08.2026 г. и уточнението към нея, че не иска тълкуване на съдебното решение, от подробното описание на обстоятелствата, които поставя на вниманието на съда и иска да му бъдат разяснени, волеизявлението му трябва да бъде квалифицирано като искане по чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, за да бъде осигурен процесуален ред за неговото разглеждане. При тази правна квалификация се явяват неотносими доводите на ответниците за недопустимост на искане за допълване на влязло в сила съдебно решение. С решение № 7183/25.06.2026 г., постановено по адм.д. 1634/2026 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 41188/09.12.2025 г., постановено по адм. д. 4691/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което отхвърлена жалбата на А. Д. А. против Решение № ППН-01-841/2022/06.03.2025 г. на КЗЛД, като са присъдени и разноски. С оглед диспозитивите и на двете съдебни решения и съдържанието на решението на Комисията, не се налага предприемане на действия по изпълнението им (освен евентуално в частта относно разноските, които не са споменати в молбата от 07.08.2026 г. на А. Д. А.). На практика касационният жалбоподател иска да му бъде разяснени (тълкувани) мотивите на влязло в сила съдебно решение, а не неговия диспозитив и то не за целите на неговото изпълнение, а за „запазване правото след изчерпване на вътрешноправните средства за защита да сезира компетентните европейски институции и органи“. Предприемането на конкретни последващи влязлото в сила съдебно решение правни действия за защита зависи от волята на лицето, което твърди, че негови права са накърнени и не са били удовлетворени, а не от разяснения/описания, които съдът дължи относно осъществените национални процедури, по които този субект е бил страна и разполага с достъп до тях по негова преценка при съобразяване с установените процесуални правила. Съдебното решение, което А. Д. А. иска да му бъде разяснено, отговаря на изискванията на чл. 172а от АПК и не съдържа неясни или противоречиви изречения или констатации, от които не са обосновани съответни правни изводи. Изрично трябва да бъде посочено, че освен подробните собствени мотиви за отсъствие на наведените касационни основания и в изпълнение на задълженията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд се е позовал и на разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК при оставяне в сила на решението на АССГ. По всички обстоятелствата, които са описани в молбата на А. Д. А. и са предмет са били на доказване в настоящото производство, са изложени съответните съображения, при което точно са посочени и пределите на дължимия и допустим съдебен контрол в административното съдебно производство и разграничението му от общия исков процес. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че съдебното решение е напълно разбираемо и не се нуждае от тълкуване и допълнително разясняване. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,