Определение № 2619 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 974/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от А. Н. М. от гр. Сливо поле срещу Определение №3428 от 22.12.2025 г. на Административен съд (АС) - Русе по адм. дело №774/2025 г. С определението е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GPAM-2229052 от 13.12.2025 г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Велико Търново, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател - А. Н. М. счита, че определението е неправилно. Излага, че е узнал за служебното прекратяване на регистрацията едва в момента на проверката, тъй като е управлявал чуждо моторно превозно средство (МПС) и няма как да му е известно, че същото е с прекратена регистрация. Твърди, че още по време на полицейската проверка и преди издаване на оспорваната заповед е била заплатена гражданската отговорност (ГО) на автомобила. Въпреки, че нарушението е било своевременно отстранено и на основание чл. 140, ал.2 ЗДвП, МПС е пуснато в движение, СУМПС на водача не е върнато. Счита, че когато регистрацията се прекратява след уведомяване на Гаранционния фонд, което се извършва от административния орган, а не настъпва като последица по силата на закона, тогава се дължи уведомяване на собственика и/или на вписания ползвател. Сочи, че е налице реална възможност допуснатото предварително изпълнение на ПАМ да доведе до прекратяване на трудовия му договор, тъй като отнемането на СУМПС пречи да изпълнява трудовите си задължения поради което жалбоподателят е лишен от възнаграждението, което получава и е основен източник на доходи за него. Намира, че в резултат на предварителното изпълнение на заповедта между жалбоподателя и малолетното му дете, ще настъпи емоционално отчуждаване, поради липсата на лични контакти. Излага, че след като веднага е заплатена ГО на МПС, служебно прекратената регистрация е била възстановена, поради което не е ясно каква точно цел се преследва с приложената ПАМ. Твърди, че е претърпял вреди в резултат на отменена резервация за престой в Египет за периода от 29.12.2025 г. до 02.01.2026 г., която е била предварително заплатена. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Претендира направените по делото разноски. Ответникът – младши автоконтрольор към сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново, изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение АС – Русе е оставил без уважение искането на А. Н. М. за спиране на предварително изпълнение на Заповед № GPAM-2229052 от 13.12.2025 г. на младши автоконтрольор към сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. За да постанови определението си съдът е посочил, че по делото не са представени доказателства, че застраховката ГО е сключена, тъй като представеното копие не е заверено. Дори да се приеме, че такава е сключена, то този факт е настъпил след установяване на липсата й. Първоинстанционният съд е приел, че доводите за спиране на предварителното изпълнение на оспорваната ПАМ са общи и недоказани по какъвто и да било начин. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е оставил без уважение. Определението е неправилно. Със Заповед № GPAM-2229052 от 13.12.2025 г. на младши автоконтрольор към сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново, е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП, - „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. ПАМ е приложена заради това, че на 13.12.2025 г. около 10.14 часа в Община Велико Търново на път 11-55 км 9, посока на движение към гр. Гурково, М. е управлявал МПС „Ситроен С5“ с рег. № [рег. номер], собственост на С. А. А., със служебно прекратена регистрация на 24.09.2025 г., поради липса на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В тази връзка напълно неотносими към предмета на настоящото производство са мотивите на съда, свързани с чл. 60 АПК. По делото не се спори, а и от представените с частната жалба доказателства (трудов договор от 03.01.2025 г.) се установява, че М. работи на постоянен трудов договор в компания АТН. В чл. 8 от трудовия договор изрично е посочено, че във връзка с пътувания на господин М. може да му бъде предоставян служебен автомобил за професионално ползване, като в съответствие с чл. 9 от същия договор трябва да притежава СУМПС (шофьорска книжка). Временното отнемане на СУМПС може да доведе до прекратяване на трудовия договор. Представени са и доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. От удостоверение от Гаранционния фонд е видно, че към 28.12.2025 г. превозното средство, с регистрационен номер [рег. номер], има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК „Левинс“ АД, с начална дата на покритие 13.12.2025 г., 11:05:00 ч. и крайна дата на покритие 12.12.2026 г. 23:59:00 ч. Предвид посоченото и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП прекратената регистрация на пътното превозно средство е възстановена служебно след извършване на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя. Изложеното води до извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до невъзможност за изпълнението на трудовите задължения на жалбоподателя, а от там и до настъпването за него на значителна и трудно поправима вреда. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно. По искането за разноски на жалбоподателя следва да се произнесе първоинстанционният съд с крайния съдебен акт, разрешаващ спора по същество, съобразно изхода на правния спор. Предвид изложеното, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноските по настоящото дело, е неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение