Определение № 32 от 14.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 30/2026 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 НПК. С разпореждане от 20.01.2025г. Окръжен съд-гр.Стара Загора, НО, 2 състав е прекратил съдебното производство по НЧД №1365/2025г. и е повдигнал спор за подсъдност със Софийски градски съд, изпращайки делото на Върховен касационен съд за неговото разрешаване. Съдебното производство е образувано по внесено в Софийски градски съд искане за допускане и изпълнение на Заповед за арест, издадена на 04.07.2025г. от Магистратския съд на Уестминстър, Великобритания по отношение на лицето Е. В. М. с цел провеждане на наказателно преследване. Образувано е НЧД №6380/2025г., по което са проведени две съдебни заседания, без да бъде даден ход на делото. С определение от 17.11.2025г. съдебното производство по делото е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд-Стара Загора. В Окръжен съд-Стара Загора са образувани НЧД №1341/2025г. (прекратено) и НЧД №1365/2025г., по което е постановено определението, с което е повдигнат спор за подсъдност. Настоящият касационен състав, като съобрази развитието на делото, намери, че компетентен да разгледа искането за допускане и изпълнение на Заповедта за арест, издадена на 04.07.2025г. от Магистратския съд на Уестминстър, Великобритания по отношение на лицето Е. В. М. с цел провеждане на наказателно преследване е Софийски градски съд. Подсъдността по чл.38, ал.1 ЗЕЕЗА е предварително определена и не зависи от настъпване на последващи обстоятелства. Изначално тази подсъдност е била на Софийски градски съд, доколкото Е. В. М. е бил задържан на 24.08.2025г. на ГКПП-Аерогара София и в СГС е било образувано производството по ЧНД №5547/2025г., по което е взета мярката за неотклонение „домашен арест“ спрямо това лице. Обстоятелството, че като място за изпълнение на мярката за неотклонение „домашен арест“, е определен адрес извън района на СГС, не може да промени възникналата местна компетентност на този съд да разгледа и реши всички въпроси, свързани с допускането и изпълнението на заповедта за арест. Противното би означавало, че всяка евентуална промяна на мястото за изпълнение на тази мярка или на местоживеенето на Е. В. М. би водила до промяна на местно компетентния съд. Трайната съдебна практика, която е била известна на състава на СГС, е категорична в това отношение - срв. Определение №32/13.03.2015г. по НЧД №312/2015г. на III н.о., Определение №153/17.12.2018г. по НЧД №1184/2018г. на I н.о., Определение №43/06.04.2021г. по НЧД №303/2021г. на II н.о. В този смисъл е и последното по време Определение №14/08.01.2026г. по НЧД №15/2026г. на I н.о. Разсъжденията, които съставът на СГС е противопоставил на константната практика на ВКС, не могат да бъдат споделени, доколкото не държат сметка за изричната законова норма на чл.38, ал.1 ЗЕЕЗА. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 НПК, Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение