Решение № 1593 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11610/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) „Митница Русе“ при Агенция Митници, подадена юрк. Янкова, против Решение № 4050/16.10.2025 г., постановено по адм. дело № 975/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Настоява, че при издаването на оспореното Решение рег. № 32-994219 от 04.09.2024 г., поправено с Решение рег. № 32-1010220 от 18.09.2024 г. и двете на Директора на ТД “Митница Русе“ в Агенция Митници, потвърдено в хода на административния му контрол с Решение рег. № Р-428/32-1052832 от 24.10.2024 г. на Директор на Агенция Митници, са спазени в пълнота всички административно производствени правила за това, възприетите факти са установени посредством събраните доказателства и в съответствие с тях правилно е приложен и материалният закон. Настоява, че възприетото от състава на Административен съд – Стара Загора е в пряко противоречие с разрешението, дадено с Решение от 6 юни 2013 по дело С-667/11 на СЕС. Поддържа, че регистрирането на декларациите в Митническата информационна система за внасяне (МИСВ) и посочването съответно код по ТАРИК 4412 ЗЗ 10 10 за стоките с произход Турция, и на код по ТАРИК 4412 ЗЗ 10 20 за стоките с произход Казахстан, е достатъчно за целите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 и не е необходимо предприемането на други нарочни действия от страна на митническата администрация. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което обжалваният административен акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение. Ответникът – "Саксо БГ“ ООД, чрез процесуалния представител адв. Трифонов, оспорват касационната жалба по съображения, изложени в депозиран писмен отговор писмени бележки и в хода по същество. Отправени са искания съдебното решение да бъде оставено в сила и да се присъдят направените разноски по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е Решение рег. № 32-994219 от 04.09.2024 г., поправено с Решение рег. № 32-1010220 от 18.09.2024 г. и двете на Директора на ТД “Митница Русе“ в Агенция Митници, потвърдено в хода на административния му контрол с Решение рег. № Р-428/32-1052832 от 24.10.2024 г. на Директор на Агенция Митници, с което е определен размер на антидъмпингово мито, нова данъчна основа и нов размер на ДДС по 17 митнически декларации (МД, подробно индивидуализирани), за режим едновременно допускане за свободно обращение и освобождаване за потребление на стоки, описани като „шперплат, съставен изключително от дървесни листове, с единична дебелина непревишаваща 6 мм, с външни пластове от дървен материал“, посочен в подпозиции 4412 33 по ТАРИК, с най-малко един външен пласт от брезов дървен материал“, декларирани съответно с произход от Турция по 12 бр. МД, с посочен код по ТАРИК 4412 33 10 10, и с произход Казахстан по 5 броя МД с посочен код по ТАРИК 4412 33 10 20, с вносител "Саксо БГ" ООД. От фактическа страна по делото е установено, че дружеството "Саксо БГ" ООД е вносител по 17-те митнически декларации за поставяне в режим "едновременно допускане за свободно обращение и вътрешно потребление на стоки", подадени в периода 28.09.2023 г. – 30.04.2024 г. Декларираните стоки – „шперплат, съставен изключително от дървесни листове, с единична дебелина непревишаваща 6 мм, с външни пластове от дървен материал“, с код по КН 4412 ЗЗ 10, съответно допълнителен код по ТАРИК 10 за тези с държава на изпращане и държава на произход Турция, и с допълнителен код по ТАРИК 20 за тези с държава на изпращане и държава на произход Казахстан, били допуснати до свободно обръщение в Общността с отразената митническа стойност по чл. 70, § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013 на база покупни фактури, представени са сертификати за произход, издадени от компетентната търговска палата в страната на износа и сертификати за движение, и без да са изискани и прилагани специални режими – в поле 11. 10 "Допълнителен режим" е посочен код "000 - няма допълнителна процедура". След влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 на Комисията от 13.05.2024 г. за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, с включването на вноса на брезов шперплат, изпращан от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от Турция и Казахстан, с писмо рег. № 32-922786 от 05.07.2024 г., връчено на 17.07.2024 г., „Саксо БГ“ ООД е уведомено на основание чл. 26 от АПК за възникване на задължение за събиране на антидъмпингово мито размер на 15, 80 %, съответно нова данъчна основа и нов размер на ДДС върху вноса на стоки, регистрирани в съответствие с чл. 2 Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 на Комисията от 21.08.2023 г. за започване на разследване във връзка с възможно заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, чрез внос на брезов шперплат, изпращан от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от Турция и Казахстан, или не, и за въвеждане на регистрационен режим за вноса на брезов шперплат, изпращан от Турция и Казахстан. На основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза (нарина по-долу само Регламент (ЕС) № 952/2013 или само МКС, бел. моя) и чл. 8, § 1 от Делегиран Регламент (ЕС) № 2015/2446 на Комисията, е уведомен вносителят, че разполага с тридесет дневен срок да представи становище, както и че ще бъде образувано административно производство по установяването и събирането на посочените задължения при невнасянето им в бюджета. На 16.08.2024 г. „Саксо БГ“ ООД депозира възражение, в което излага съображения за неприложимост на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 на Комисията от 13 май 2024 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, с включването на вноса на брезов шперплат, изпращан от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от Турция и Казахстан (наричан по-долу само Регламент за изпълнение (ЕС) № 2024/1287, бел.моя), с аргументи от чл. 1, § 3, поради липсата на каквито и да било прилагани към датите на приемане на всяка една от процесните МД специални режими, мерки и прочие, т.е. липсата на въведен регистрационен режим на този внос, съгласно изискването на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 на Комисията от 21 август 2023 година за започване на разследване във връзка с възможно заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, чрез внос на брезов шперплат, изпращан от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от Турция и Казахстан, или не, и за въвеждане на регистрационен режим за вноса на брезов шперплат, изпращан от Турция и Казахстан (наричан по-долу само Регламент за изпълнение (ЕС) № 2023/1649, бел. моя), а и чл. 14, § 5 от Регламент (ЕС) № 2016/1036 на Европейския Парламенти на Съвета от 8 юли 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (наричан по-долу само Регламент (ЕС) № 2016/1036). Последвало е издаването на процесното Решение, в което е възпроизведена описаната по-горе фактическа обстановка и правна обосновка, при невъзприемане становището на вносителя. След което Решението е и поправено в частта за лихвите за забава. По делото са приети писмените доказателства от административната преписка и няколко заключения на съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) – първоначално и повторно. Съдът е кредитирал заключение по повторната СИЕ, изготвени от вещото лице Йотов, като е приел, че липсва към датата на оформяне на всеки един от процесните вносове въведен регистрационен режим, съобразно разпореденото с Регламент за изпълнение (ЕС) № 2023/1649. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че митническото решение е издадено компетентен орган по смисъла на чл. 19, ал. 7 ЗМ във вр. с чл. 29 Регламент (ЕС) 952/2013 и в предписаната от закона форма. По същество съдът е свел спора до преценката на обстоятелствата във връзка с регистрацията на вноса по подадените 17 броя декларации от "Саксо БГ“ ООД и изпълнението на задължението съгласно чл. 2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2023/1649 към митническите органи на държавите членки да предприемат необходимите мерки за въвеждане на регистрационен режим за посочения в чл. 1 внос, съответстващи на чл. 13, § 3 и чл. 14, § 5 Регламент (ЕС) № 2016/1036. Според изложените мотиви, към датите на деклариране на митническия внос по всички МД е в сила Регламент за изпълнение (ЕС) № 2023/1649, като към датата на издаване на оспорения индивидуален административен акт е в сила и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2024/1287, като не се оспорва съответствието на стоките с код по ТАРИК 4412 ЗЗ 10 10, респ. 4412 33 10 20. Прието е, че Агенция "Митници" няма въведени изрични мерки съгласно разпоредбата на чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2023/1649 и в хода на делото съответното обстоятелство не е доказано. Последното се потвърждава от назначената повторна СИЕ. Поради пропуска, служителите на ТД на Митница Русе са приключили митническите формалности по 17-те МД и са разрешили свободното обращение на стоките, без искане за представяне на допълнителни документи, обезпечение и/или някакви други изисквания, или с посочване на друг режим - регистрационен, ведно с последствията от това. Съгласно разпоредбата на чл. 116, § 1, б. "в" Регламент (ЕС) № 952/2013, размерът на вносните или износните мита се възстановява или опрощава на основание грешка на компетентните органи. След обсъждане на фактите по случая са направени съдебните изводи за нарушение на принципите по чл. 12 и чл. 13 АПК, за добросъвестност на деклараторите, които не е имало как да открият грешката и без да са осъществени никакви допълнителни процедури и действия на митническата администрация. Обжалваното решение на Административен съд – Стара Загора е валидно, допустимо, но неправилно. Всъщност страните не спорят по конкретно установената от съда фактическа обстановка, тя е тази описана по-горе, поради което и не следва да бъде повтаряна отново. Спорът на първо място се концентрира върху отговора на въпроса, дали с регистрирането на всеки един от спорните вносове в МИСВ по описания от вещото лице Йотово начин, а именно съответно с декларирани кодове по ТАРИК 4412 33 10 10, респ. 4412 33 10 20, без да е бил виден допълнителен режим, вкл. „регистрационен“ такъв и/или мерки във връзка с антидъмпингови мита, може да се приеме, че вносът е бил „регистриран“ по смисъла на чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2023/1649, за да попадне в приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2024/1287. Всъщност отрицателният отговор, даден от съда, е необоснован и е в противоречие са приложимия материален закон, както правилно възразява касатора. Следва изрично да се подчертае, че за да изпълнят задължението си за регистриране на вноса, попадащ конкретно в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2023/1649, митническият орган има право да ползва вече създадения режим, както е процедирано и в случая. По процедирания начин чрез регистрирането на МД-и в МИСВ, идентифицирането на стоките, вкл. и по посочените по-горе кодове по ТАРИК, не остава никакво съмнение относно идентифицирането на всички подлежащи на обмитяване вносни операции със съответните стоки и позволява ефективно събиране на цялата налична информация с цел изискване на правилното ретроактивно събиране на антидъмпинговите мита с разширен обхват – т. ЗЗ от Решение от 6 юни 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-667/11, "Палтрейд" ЕООД, на което се позовава касаторът и е постановено при аналогична фактическа обстановка. Още повече, че по разбиранията на СЕС, изразени в мотивите на същото решение „в отсъствието обаче на каквото и да било уточнение в основния регламент, както и в Регламент № 966/2010 относно условията, при които държавите членки трябва да осъществят регистрацията, те следва да определят реда и условията във връзка с нея, по такъв начин че да се осигури правилно ретроактивното събиране на антидъмпинговите мита с разширен обхват и по този начин да се постигне целта на този регламент" (т.31), а с диспозитива изрично е прието, че „Член 14, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, към който препраща член 2 от Регламент (ЕС) № 966/2010 на Комисията от 27 октомври 2010 година за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, чрез вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, и за въвеждане на регистрационен режим за вноса на тези елементи, трябва да се тълкува в смисъл, че условия и ред за регистрация като разглежданите в главното производство са в съответствие с посочената разпоредба и при това положение са достатъчни за ретроактивното събиране на антидъмпинговото мито в приложение на член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 на Съвета от 18 юли 2011 година за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия, в резултат от разследване, при което е установено заобикаляне на окончателните антидъмпингови мита, наложени с Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета от 26 януари 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република.“. Всъщност макар и към фактите по делото да е приложим сега действащия Регламент (ЕС) № 2016/1036, респ. Регламент за изпълнение (ЕС) № 2023/1649, Регламент за изпълнение (ЕС) № 2024/1287 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, няма пречка това разбиране да бъде приложено и в случая предвид на практика идентичните разпоредби в посочените две групи регламенти. Изложеното по никакъв начин не е съобразено от състава на Административен съд – Стара Загора. На следващо място Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 е бил надлежно публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз, бил е действащо право към датите на оформяне на всеки един от разглежданите вносове, поради което и всеки един предпазлив и полагащ грижата на добрия търговец вносител е могъл, а и е следвало да познава въведените с него мерки и да съобрази поведението си с тях. Не може да се приеме, а и липсва каквато и да е нормативна опора на развитите съображения от състава на Административен съд – Стара Загора за задължение на митническите органи по някакъв друг начин да уведомяват засегнатите от прилагането му лица. Що се касае до възникването на задължението за заплащане на антидъмпинговото мито, то намира своето нормативно основание едва с влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, което е факт, последващ оформянето на процесните вносове. Едва след влизането му в сила, в съответствие с правилото на чл. 2, § 2, б. „д“ от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа във вр. с т. 5 от Приложение II към него, това е намерило отражение в ТАРИК, както е констатирало и вещото лице Йотов. Всъщност към датите на подаване на МД такива мерките на Съюза, предвидени в член 2 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 във вр. с точка 5 от приложение II към него, и по-специално антидъмпингово мито като процесното, все още не са били въведени, поради което и няма как такава мярка да е отразена в ТАРИК. Съгласно цитираната общностна уредба нормативно въведеното съдържание на ТАРИК не включва и отразяване на въведен „регистрационен режим“ в рамките на започнати процедури по разследване във връзка със заобикаляне на въведени антидъмпингови мерки по реда на Регламент (ЕС) № 2016/1036. Единственото изискване е този „регистрационен режим“ да бъде въведен с нарочен регламент (така чл. 14, § 5, изр. четири от Регламент (ЕС) № 2016/1036), съответно кодовете по ТАРИК за разследваните продукти също да бъдат създадени от Комисията (с цел използването им за регистриране и докладването на вноса, така чл. 16, § 6 от Регламент (ЕС) № 2016/1036) и това в случая е сторено с Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649, задължителен в неговата цялост след влизането му в сила не само за институциите на съюза, за държавните-членки и техните органи, но и за частно правните субекти, които кодове са възпроизведени и в ТАРИК. Изложените в тази насока аргументи на касатора се споделят изцяло от този касационен състав. Не може да се приеме и обосновката на Административен съд – Стара Загора, произтичаща от чл. 119, § 1 във вр. с чл. 116, § 1, б. „в“ от МКС. Безспорно чл. 119, § 1 от МКС предвижда, че когато вследствие на грешка, допусната от митническите органи първоначално съобщеният размер на митническото задължение е по-малък от дължимия размер, се извършва възстановяване или опрощаване на размера на вносните или износните мита, при условие че длъжникът не би могъл да открие грешката и е действал добросъвестно. Като целта на тази разпоредба е „да се защитят оправданите правни очаквания на длъжника и да се определят условията, при които допуснатите от компетентните митнически органи грешки пораждат у него оправдани правни очаквания“ (така например Решение на Съда (осми състав) от 27 март 2025 година по дело C-351/24, т. 36 и 37). Както се посочи по-горе обаче към датите на приемане на МД все още спорното антидъмпингово мито не е било въведено, съответно не е имало основания за събирането му, за да се поддържа съобщаване на митническото задължение в по-нисък размер, а отделно от това – при наличието на влязъл в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649, надлежно публикуван в Официалния вестник на Съюза, вносителят не може да поддържа, че за него е създадено каквото и да било оправдано правно очакване, че такова мито няма да бъде въведено, респ. да прояви ретроградно действие спрямо осъществените от него вносни операции. Както е прието в Решение от 11 януари 2024 година на СЕС по дело C-517/22 P „когато става въпрос за правилата във връзка със заобикалянето, събирането със задна дата на антидъмпингови мита, чийто обхват е разширен с регламент за разширяване на обхвата, приет на основание член 13 от тези регламенти (чл. 10, § 1 от Регламент № 1225/2009, отм., който е възпроизведен дословно в чл. 10, § 1 от Регламент 2016/1036, бел. моя), се разрешава от този регламент едва от датата, от която е бил въведен регистрационен режим съгласно член 14, параграф 5 от посочените регламенти“ (т. 61 и там Решение от 17 декември 2015 г., APEX, C-371/14, EU:C:2015:828, т. 49). Предвид изложеното не може да се възприеме и тезата на Административен съд – Стара Загора за допуснато нарушение чл. 12 и/или чл. 13 от АПК. Всъщност нищо по-различно не е прието в Решение № 7528 от 08.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4386/2025 г. по описа на ВАС, на която съдебна практика се е позовал съставът на Административен съд – Стара Загора. Като е приел друго Административен съд – Стара Загора е постановил едно неправилно съдебно решение. В решението липсват мотиви по всъщност основния спор, свеждащ се до отговора на въпроса дали конкретните стоки (с посочените по-горе техни същности характеристики, вкл. и страна на изпращане и страна на произход), предмет на определеното допълнително задължение, представляващо окончателно антидъмпингово мито, попадат в обхвата на чл. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 на Комисията от 13.05.2024 г. или не, което препятства произнасянето по същество от касационната инстанция, поради което при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане по същество от друг състав на Административен съд – Стара Загора. При новото разглеждане на делото следва да се съобрази, че за да се отговори на така формулирания спорен въпрос следва да се съобрази, дали за да попадне в обхвата на приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, вносът на стоки, от рода на брезов шперплат, съставен изключително от дървесни листове, с единична дебелина непревишаваща 6 мм, с външни пластове от дървения материал, посочени в позиция 441233, е достатъчно същите стоки да са "изпратени от Турция и с деклариран произход от Турция", респ. да са „изпратени от Казахстан и с деклариран произход от Казахстан“, като ирелевантен е установеният техен произход (каквато е застъпената теза от административния орган), или напротив – не само фактът на изпращане на стоките от Турция, респ. Казахстан но и конкретно установеният техен произход от Русия е от определящо значение за прилагането на антидъмпинговата мярка. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция – чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,