Решение № 8991 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14484/2014 г.

Решение № 8991 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14484/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" в Община Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. "Цар Симеон Велики" № 107 срещу Решение № 157 от 10.10.2014 г. на Административен съд, гр. Стара Загора, постановено по административно дело № 224/2014 г.

С обжалваното решение съдът обявил нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № 16791 от 24.01.2013 г., с който орган по приходите в Община Стара Загора установил на Йордан Кирчев Василев за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в размер на 65,38 лв.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че акта е издаден при съществени нарушения и несъответствия с материалния закон, като незаконосъобразността е толкова значителна, че обуславя неговата изначална нищожност. Сочи, че подаването на данъчна декларация е нормативно установено задължение за данъчно задължените лица, а органите на данъчната администрация не носят отговорност за достоверността и пълнотата на посочените от задължените лица данни.

Счита, че съществено нарушение на материалния закон и произтичащата от това изначална нищожност, следва да се приеме, ако данъчно задълженото лице никога не е било собственик на недвижимия имот или не е подавало никога данъчна декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Сочи, че до датата на издаване на акта за органа по приходите не е налице нито коригираща декларация, нито някакъв друг официален документ, от който да се почерпи актуална информация за процесния имот. Именно издаването на акта цели да изясни причините, поради които задълженията за имота не са заплащани. Йордан Василев имал възможност да оспори акта в законния срок, но проявил активност едва, когато задълженията са изискани по принудителен ред.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Александър Петров.

Ответникът по касационната жалба - Йордан Кирчев Василев, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че актът е издаден при пълна липса на визираните в Закона за местните данъци и такси предпоставки, поради което е нищожен. Неоснователни счита доводите на касатора, че към датата на издаване на акта са били налице всички правни и фактически основания за издаването му, тъй като съгласно чл. 51 ЗМДТ службите по вписване уведомяват общината за всички прехвърлени, учредени, прекратени или изменени права върху недвижими имоти. Същото задължение имат и органите на Министерството на вътрешните работи по отношение на превозните средства. Позовава се на решения на касатора, с които е обявена нищожността на актове поради съществено нарушение на материалния закон. Моли съда да остави без уважение касационната жалба. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Татяна Кекевска, Адвокатска колегия, гр. Стара Загора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Нарушението на материалния закон не обуславя нищожност. Налице е материална незаконосъобразност, която не се намира в тежка степен на нетърпимост с правния мир и не може да обоснове нищожност. Нарушената материалноправна разпоредба сочи на основание за унищожаемост, но предвид подаването на жалба след преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, административният съд и настоящата съдебна инстанция не могат да отменят административния акт.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 10.05.2006 г. Йордан Кирчев Василев подал декларация, вх. № 24080003094, с която декларирал притежаван от него недвижим имот - земя и сграда, съставляващи парцел I-10601, кв. 639а по плана на гр. Стара Загора, III зона, кв. "Железник" - нотариален акт № 117 от 29.06.2005 г., том I, дело 93.

1. На 01.09.2011 г. Йордан Кирчев Василев продал собствения си недвижим имот с идентификатор 68850.501.687, съставляващ урегулиран поземлен имот I-10601, кв. 639а по плана на гр. Стара Загора - нотариален акт № 78, том I, рег. № 3294, дело 74/2011 г.

1. На 23.01.2012 г., със Заповед № РД-25-152, кметът на Община Стара Загора, на основание чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ определил общинските служители, които да упражняват правата на орган по приходите. Под т. I. 1.5. са включени младши специалист, старши специалист, главен специалист в отдела за местни приходи.

1. На 24.01.2013 г. орган по приходите в Община Стара Загора, определен със Заповед № РД-25-152, издал Акт за установяване на задължения по декларация № 16791, с който установил задълженията на Йордан Василев за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в размер на 65, 38 лв.

1. На 6.02.2013 г. актът бил връчен на Василев при условията на отказ, надлежно документиран.

1. На 20.05.2014 г., с вх. № 10-84-514, Василев подал жалба срещу акта до началника на отдел "Местни данъци и такси" с искане за прогласяване на нищожността на Акт № 16791.

1. На 22.05.2014 г., с Решение № 16791, началникът на отдел "Местни данъци и такси" отхвърлил искането за прогласяване на нищожността на Акт № 16791.

Въз основа на така установените факти от правна страна съдът приел искането за прогласяване на нищожността на Акт № 16791 за допустимо и основателно. Изложил подробно теоретични разбирания за нищожността и пороците, които я пораждат. Приел, че актът е издаден от надлежно оправомощено лице в кръга на неговите правомощия, съгласно Заповед № РД-25-152 от 23.01.2012 г. на кмета на общината, и при спазване на съществените изисквания за форма и съдържание на акта, но при съществени нарушения на материалния закон, които го опорочават до степен на нищожност. Приел, че след 2011 г. Василев не е собственик по процесния имот и следователно няма качеството на задължено по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ лице и не дължи установения данък. Приел, че чл. 60, ал. 1 от Конституцията установява принципа на законоустановеност на данъците и таксите, в т.ч. и досежно всички елементи на задълженията, което прави законовата регламентация за задълженията за данък и такса императивна. С оглед на това приел, че нарушаването й, включително в хипотезата на издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК има за последица недействителност на акта - издаден е при пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезите на приложимите материалноправни норми на Закона за местните данъци и такси, което опорочава акта като нищожен. Приел, че в случая се стига до правния абсурд за бездействието на законово задължените лица за деклариране придобиването на съответния имот, публичният фиск да се дължи от бившия собственик. Бездействието на едно данъчно задължено лице не би следвало да води до негативни последици, които възникват в правната сфера на трето лице. Приел, че е нарушен и принципът на съразмерност. Въз основа на това направил извод, че Акт за установяване на задължения по декларация е нищожен и обявил нищожността му.

Този извод на съда е неправилен.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите, които сочи в подкрепа на твърдяните пороци на съдебното решение са свързани с преценката на съда на тежестта на установените нарушения на материалния закон.

Предмет на съдебното производство е само валидността на Акт № 16791. Този предмет на съдебното производство предопределя и обхвата на съдебната проверка - само досежно пороци, които могат да обосноват нищожност, не и унищожаемост на акта.

За да бъде един административен акт нищожен е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе и целените правни последици. От визираните в чл. 147 АПК пет порока на административния акт установяването на нарушения на изискванията за компетентност и форма могат да доведат до нищожност на постановения акт.

Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт значи, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в закон. В случая е безспорно, че компетентността на органа по приходите е установена в закон - чл. 107, ал. 3 ДОПК. Безспорно е също, че органът, издал акта, надлежно е определен от кмета на общината със заповед на основание чл. 4, ал. 4 и чл. 9б ЗМДТ като такъв. Следователно, както правилно приел и съдът, Акт № 16791 е издаден от компетентен орган.

Другият порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта е нарушението на изискуемата форма. За да бъде налице нарушение на формата, трябва изискването за форма да бъде въведено в закон. Само тогава, когато законът поставя изискване за определена форма на акта, и тя не е спазена, ще е налице нищожност на акта, тъй като в този случай изискването за форма е условие за действителност (ad solemnitatem). Член 59, ал. 2 АПК изрично установява формата на административния акт и това е писмената форма. Писмената форма е външния начин на изразяване на акта. Безспорно е, че изискването за писмена форма в случая е спазено. Визираните в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК изисквания са изисквания към писмената форма, но самите те не са форма на акта, поради което наличието им в материализирания вид на акта имат отношение към неговата редовност. Следва да се посочи, че липсата на разпоредителна част и на подпис на издателя на акта значи липса на акта. Същите в случая безспорно са налице.

Останалите пороци на административния акт - допуснати от органа в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалноправните разпоредби и на целта на закона, биха могли да доведат до неговата унищожаемост, но не и до неговата нищожност, тъй като не засягат същността на акта като властническо волеизявление. Всички установени от съда пороци на Акт № 16791 и най-вече липсата на правна връзка между обекта на данъчно облагане и данъчния субект, съответно между обекта по отношение на който се определя престирането на услугата и задълженото лице, безспорно биха могли да обосноват неговата незаконосъобразност, но само в степен на унищожаемост. Само до унищожаемост може да доведе и установеното от съда противоречие с императивни правни норми. Впрочем, всички данъчни норми са императивни. Законодателят не предоставя на данъчнозадължените лица възможността да избират данъчното си поведение. Но противоречието на един акт с императивна материалноправна норма не може само по себе си да доведе до нищожност. До нищожност не може да доведе и допуснатото от органа нарушение на принципа на съразмерност. За никакъв правен абсурд в случая не може да става въпрос, защото актът е надлежно връчен на задълженото лице, то е имало правната възможност да го оспори в законово установения срок и в хода на съдебното производство да докаже липсата на материалноправни предпоставки за неговото издаване. Само и единствено процесуалното поведение на задълженото лице е причина, за да съществува в правния мир един незаконосъобразен акт, но всеки следва да носи последиците от собствената си преценка за начина на упражняване на предоставените му от законодателя субективни права.

За разграничаването нищожността от унищожаемостта на един акт е важно да се установи съществува ли субект, който има компетентност да прави задължително волеизявление със съответния предмет. Щом съществува такъв субект издаденият от него акт може да бъде унищожаем, но не е нищожен. Доказателствата по делото и гореизложеното безспорно доказват, че такъв субект съществува и той има властта (компетентността) да направи задължително волеизявление с предмета по 107, ал. 3 ДОПК. Дали неговото волеизявление е направено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона е извън предмета на настоящото съдебно производство.

Видно от изложеното съдът като не ценил правилно характера на допуснатите от касатора пороци на Акт № 16791 постановил неправилно съдебно решение. Същото следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Акт № 16791 е издаден от компетентен орган и в исканата от закона форма, поради което е валиден, дали е и материално законосъобразен не е предмет на съдебното производство. При така установеното съдът следва да отхвърли искането на Василев за прогласяване на нищожността на Акт № 16791.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на общото събрание на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди Йордан Кирчев Василев да заплати на Община Стара Загора, юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 300, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд