Решение № 4799 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10735/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Г. К., чрез адвокат И. Стойчев, против решение № 6279/10.07.2025 г. по адм. дело № 76/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на К. против разпореждане, вх. № 33 - 00 -386 от 12.12.2023г. за прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ) по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ Закона за културното наследство (ЗКН), издадено от главен инспектор и инспектор, Регионален инспекторат за опазване на културното наследство (РИОКН), Център за регионално планиране(ЦРП) Бургас, Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ (ГД „ИОКН“), Министерство на културата (МК). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че всички факти и обстоятелства са безспорно установени и изяснени в проведеното съдебно производство. Твърди се, че липсва индивидуализация на разпоредените за отстраняване обекти, предмет на разпореждането за прилагане на ПАМ, а съдът не е обсъдил аргументите в тази насока, изложени в жалбата, с която е сезиран. Иска се отмяна на съдебния акт, както и отмяна на разпореждане, вх. № 33 - 00 -386 от 12.12.2023г. за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ Закона за културното наследство. Касационната жалба се поддържа в представена по делото писмена защита, с която се претендират разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът, чрез юрисконсулт Шишков, в съдебно заседание и в писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на К. Г. К. против разпореждане, вх. № 33 - 00 -386 от 12.12.2023г. за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ Закона за културното наследство, издадено от главен инспектор и инспектор към Регионален инспекторат за опазване на културното наследство, Център за регионално планиране Бургас, Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, Министерство на културата. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че административното производство е започнало след извършена проверка по документи и на място от главен инспектор и инспектор, РИОКН ЮИР, ЦРП Бургас на урегулиран поземлен имот УПИ ХХII - 231, кв. 18, гр. Созопол, ПИ с идентификатор 67800.505.37 по КККР (Кадастралната карта и кадастралните регистри) на гр. Созопол. Проверката е след подаден сигнал в Министерството на културата относно извършени от собствениците на имота СМР (строително-монтажни работи) в нарушение на закона. От проверката на инспекторите било установено, че поземленият имот с идентификатор 67800.505.37 по КККР на гр. Созопол, с административен адрес гр. Созопол [улица], е разположен в югоизточната част на полуострова, представляващ групова недвижима културна ценност с категория „национално значение“ - „Стара част на гр. Созопол“, обявена с решение на Бюрото на МС № 320 от 07.09.1974 г. за архитектурно - исторически резерват и в границите на „Античния град Аполония“, включен под № 29 в Приложение към чл. 50, ал. 3 ЗКН - „Списък на археологическите резервати“. В този имот се намирали и археологическите недвижими културни ценности „Останки от крепостна стена“ в квартали 18 и 3 по плана на гр. Созопол, декларирани с писма № 4540/14.12.1984 г. и № 5510/21.10.1986 г. на НИПК, като археологически паметници на културата. В частта пред поземлени имоти с идентификатори 67800.505.110 и 67800.505.37 по КККР на гр. Созопол, К. бил изградил стоманобетонна тераса, част от нея попадаща в ПИ с идентификатор 67800.505.127 по КККР на гр. Созопол - улица, публична общинска собственост. Терасата била разположена пред югоизточната страна на параклиса и лежала върху част от крепостната стена, елемент от археологическа недвижима културна ценност „Останки от крепостна стена“. Над терасата бил изпълнен навес от дървена покривна конструкция. По така констатираното била извършена проверка в архива на община Созопол и в Националния документален архив към НИНКН за налични документи и строителни книжа за извършеното строителство на стоманобетонна тераса и навес, монтиран върху нея, но не били открити такива. Инспекторите са приели, че изпълнението на строежа е без съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН, в нарушение на изискванията на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗКН и без съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН, в нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗКН. За проверката бил издаден констативен протокол № 33 - 00 - 386/21.09.2023г., връчен по надлежния ред на адресата му - К. Г. К.. Въз основа на горното е издадено и оспореното пред първоинстанционния съд разпореждане, с което на К. К. е разпоредено да отстрани монтирания навес от дървена конструкция, находящ се върху изпълнената стоманобетонна тераса, както и самата стоманобетонна тераса, като при отстраняването им да не се увредят сградата недвижима културна ценност „Параклис“ в ПИ с идентификатор 67800.505.110 по КККР на гр. Созопол и археологическите недвижими културни ценности „Останки от крепостна стена“ в ПИ с идентификатор 67800.505.127 по КККР на гр. Созопол. По делото е била назначена и приета съдебно-техническа експертиза, с оглед даване на отговор на относими за спора въпроси, чието заключение е прието неоспорено от страните. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел от правна страна, че разпореждането е издадено от компетентен орган - главен инспектор и инспектор, Регионален инспекторат за опазване на културното наследство, Център за регионално планиране Бургас, Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, Министерство на културата, на когото са възложени функции по упражняване на контролната дейност, в рамките на законовите им правомощия, регламентирани в чл. 192, ал. 1 ЗКН. Приел е, че административният акт отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, издаден е в законоустановената писмена форма, съдържа всички задължителни реквизити, включително фактически и правни основания, послужили за издаването му. Съдът не е отчел допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според първоинстанционният съд обектите, чието премахване е разпоредено с оспорения пред него акт са индивидуализирани в достатъчна степен. Те били изградени от К. К. в нарушение на изискването за съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 на виза за проектиране и инвестиционен проект в нарушение на изискването на чл. 83, ал.1, т.1, б. „а“ ЗКН и чл. 83, ал. 1, т.1, б. „г“ от същия закон. В заключение, съдебният състав е приел, че правилно са приложени разпоредбите на чл. 192, ал. 1, т.2, б. „а“ от ЗКН, вр. с чл. 83, ал.1, т.1, б. „а“ и чл. 83, ал. 1, т.1, б. „г“ от същия закон и е отхвърлил жалбата срещу издаденото разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за културното наследство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН, в охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго: визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите, а при археологически недвижими културни ценности - и проектите по част "конструкции", както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително и за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията. Правилно първоинстанционният съд е приел, че К. К. е изградил без съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН строеж – „покрита тераса към заведение за хранене", включващ стоманенобетонна тераса и навес от дървена конструкция върху нея, находящ се в ПИ с идентификатор 67800.505.127 по КК и КР на гр. Созопол. Този строеж е приет за незаконен и в процедурата по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, като заповед № 8-Z- 645/27.06.2022 г. на кмета на община Созопол за премахване на незаконния строеж е оставена в сила с решение № 2494/05.03.2024г. на Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, по адм. дело №10030/2023 г. Посредством заключението по съдебно-техническата експертиза, приета в първоинстанционното производство е установено, че предметът на процесното разпореждане е идентичен с предмета на заповедта за премахване на незаконен строеж, издадена от кмета на община Созопол. Разпореждането с което се налага ПАМ е издадено по реда на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН с цел преустановяване на нарушение по смисъла на същия закон, и в изпълнение на целта на закона, а именно да създаде условия за опазване и закрила на културното наследство като сбор от културни ценности. Целта на административното производство, както и охраняваните по този ред обществени отношения не се свеждат до премахване на незаконно строителство, каквато е целта на процедурата по ЗУТ, а до опазване на описаните културни ценности. Съгласувателният режим по ЗКН е предвиден, за да предотврати възможността за допълнително увреждане при извършване на дейности в такива територии. Липсата на издадени по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН съгласувателни документи за стоманенобетонна тераса и навес от дървена конструкция върху нея е предпоставка за издаването на ПАМ по реда на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН, с цел преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях върху крепостната стена, елемент от археологическа недвижима културна ценност „Останки от крепостна стена“ в гр. Созопол или сградата недвижима културна ценност „Параклис“ в ПИ с идентификатор 67800.505.110 по КККР на гр. Созопол. Предвид изложеното настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на разпореждане вх. № 33 – 00 - 386 от 12.12.2023г. за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ Закона за културното наследство. Като е отхвърлил оспорването срещу същото, Административен съд - Бургас е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като съдът определя размера му с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената защита на 70 евро, на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Такива се дължат в полза на Министерството на културата. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение