Определение № 9565 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9820/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Областния управител на Област София, против определение № 24691/17.07.2025 г., постановено по адм. дело № 5011/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради неправилност и необоснованост, поради и което е поискана отмяната му. Ответната страна - Ц. Л. Д., чрез адв. В. Динева, оспорва частната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, в настоящия състав от трето отделение, намира частната жалба като подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, за процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред съда се е развило по подадена от страна на Ц. Л. Д. жалба против мълчалив отказ на Областния управител на Област София за извършване на административна услуга по заявление рег. № ОА23-2311/27.03.2025 г. С определение № 17546/22.05.2025 г., постановено по делото на АССГ, жалбата на Д. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, като Областната администрация на Област София е осъдена да заплати на Ц. Л. Д. сторените по делото разноски в размер на 1010 лева. С обжалваното в настоящото производство определение, съдът е отхвърлил молбата от 03.06.2025 г. на Областния управител на Област София за изменение на постановеното по делото определение № 17546/22.05.2025 г. в частта за разноските. В мотивите си съдът е посочил, че основният предмет на производството е обжалване на мълчалив отказ на Областния управител на Област София да удовлетвори отправено от страна на Ц. Л. Д. искане, за който към момента на образуване на делото е съществувал правен интерес от оспорването. Следователно към дадения момент Областният управител е дал повод за сезиране на съда от страна на Д., поради и което органът следва да понесе отговорността за сторените от жалбоподателя разноски в общ размер на 1010 лева - 1000   лева заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лева заплатена държавната такса. Определението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването на обжалваното определение не са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания. Видно от доказателствата по делото, към момента на подаване на жалбата на Ц. Л. Д. мълчалив отказ от страна на Областния управител на Област София е бил налице, поради което заявителят е имал правен интерес от оспорване. Исканата административна услуга е извършена след подаване на жалбата, с което действително административният орган е оттеглил мълчаливия отказ, поради и което е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт. При тези данни настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че органът, с поведението си, е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе отговорността за разноските в производството и при прекратяването му при отпаднал впоследствие правен интерес на жалбоподателя от търсената защита. Това е така, защото при решаване на въпроса за отговорността за разноски съдът правилно е съобразил извода си за съществуването на мълчалив отказ на задължения субект да удовлетвори отправеното до него искане от страна на Ц. Л. Д. и наличието на правен интерес от оспорването към датата на подаване на жалбата, т.е ответникът е дал повод за сезирането на съда от оспорващия. При съответни на данните по делото фактически установявания неоснователни са релевираните в частната жалба доводи, че последвалият позитивен акт след постъпването на жалбата в съда води до първоначална липса на правен интерес от търсената съдебна защита поради отсъствие на годен за обжалване административен акт. Именно мълчаливият отказ на ответника за издаване на исканите със заявление рег. № ОА23-2311/27.03.2025 г. документи е станал причина за образуване на производството по оспорване. Ето защо, по аргумент на чл. 78, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК, след като ответната страна с поведението си е дала основание на жалбоподателя да сезира съда с оспорването, същата следва да понесе отговорността за разноските в производството. Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (по аргумент от чл. 143 АПК). Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,