Решение № 3764 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6974/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Боримекс“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, чрез адвокат Босолов, срещу решение № 3332 от 31.01.2025 г., постановено по адм. дело № 6777/2023 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата му. Иска присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Бельова, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрисконсулт Тимов взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба на „Боримекс“ ООД срещу Решение № Ж-502 от 14.06.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-02-01-3/03.04.2023 г., подадена от „Боримекс“ ООД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. За да постанови своя акт, КЕВР е приела, че в случая не е проведена и завършена процедурата по чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм), поради което и от електроразпределителното дружество не е издадено становище, което да е предмет на обжалване. С обжалваното решение жалбата на дружеството е отхвърлена. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е постановено при правилно приложение на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Установено е по делото, че от „Боримекс“ ООД е подадено заявление за проучване на условията за присъединяване на фотоволтаична централа с мощност 149 kW за собствени нужди и продажба на електрическа енергия в с. Марино поле, община Петрич. От ЕРМ Запад ЕАД са определени условия и начин за осъществяване на присъединяването към мрежата, в което от инвеститора се изисква да изгради нова въздушна мрежа до подстанция „Петрич“, поради невъзможността за присъединяване на нова генерираща мощност от 149 kW към съществуващия трафопост „Марино поле-1“, без да се влоши качеството на електрозахранването на настоящите ползватели на мрежата. По отношение искането на дружеството централата да се присъедини именно към трафопост „Марино поле-1“, който се намира в близост до имота, с обжалваното пред съда решение КЕВР е приела, че липсва законова възможност производителят да определя условията за присъединяването на обект за производство на електрическа енергия. Такова правомощие е предвидено само за съответния мрежови оператор. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Наредба № 6, мрежовият оператор определя условията за присъединяване на електрическата централа към съответната електрическа мрежа. Разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от Наредба № 6 регламентира, че лицето, получило становището по ал. 1, може да обжалва предложените условия за присъединяване към КЕВР, при условията и по реда на чл. 22 от Закона за енергетиката.Така определените условия не са съгласувани от електропреносното дружество, чиято собственост е подстанция „Петрич“, като е предложено преразглеждане на начина на присъединяване на централата, предвидена за изграждане от „Боримекс“ ООД. Видно от представеното от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД становище по чл. 143, ал. 4 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, във връзка с отказа за съгласуване на условията за присъединяване се изготвят нови такива предвиждащи присъединяване на производителя към съществуваща мрежа средно напрежение, негова собственост. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на установените по делото факти е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Настоящата инстанция споделя същите, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към тях в съответствие с приложението на чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. Пред КЕВР е подадена жалба от „Боримекс“ ООД по отношение заявление за проучване на условията за присъединяване на фотоволтаична централа, подадено от дружеството. Жалбоподателят счита, че условията за присъединяване, предоставени от ЕРМ Запад, целят да препятстват инвестиционното му намерение, тъй като в непосредствена близост до имота има действащ трафопост. Видно от развилата се процедура, не е налице годен за обжалване административен акт, а именно – становище за условията и начина на присъединяване на заявената централа към електроразпределителната мрежа. Правилно при установената фактическа обстановка, както административният орган, така и съдът в обжалваното решение са приели, че в случая по подаденото искане не е налице издадено окончателно становище по чл. 56, ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2014 г., което може да е предмет на обжалване, съгласно чл. 56, ал. 5 от същата, а е налице висящо производство пред електроразпределителното дружество. По изложените съображения съдът намира изложените в касационната жалба доводи относно капацитета на електроразпределителната мрежа и приложението на чл. 116, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 ЗЕ към подаденото искане за неотносими към спора, те подлежат на обсъждане и доказване при приключващо процедурата становище за условията на присъединяване на централата на касационния жалбоподател. С оглед гореизложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, исканията на Комисията за енергийно и водно регулиране и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение са основателни и следва да бъдат уважени. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, касационния жалбоподател следва да бъде осъден да им заплати такова в размер на по 105 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,