Определение № 8337 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7177/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г. Б., [ЕГН], от гр. Роман срещу Определение № 967 от 09.06.2026 г. на Административен съд - Враца по адм. дело № 274/2026 година. С обжалваното определение е отхвърлено искането на Б. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 26-0967-000174 от 14.05.2026г., издадена от началник на група към ОДМВР-Враца, сектор "Пътна полиция"-Враца, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 от ЗДвП– "Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП". Частният жалбоподател поддържа неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и иска отмяната му и вместо него да се постанови ново определение, с което се спре предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът –началник на група към ОДМВР-Враца, сектор "Пътна полиция"-Враца не изразява становище по подадената жалба. Върховният административен съд преценява, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд е постановил обжалвания резултат, посочвайки, че предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ е допуснато по силата на закона. Презумиран е висок обществен интерес - безопасност на движението, преустановяване на нарушенията, застрашаващи живота и здравето на хората. Посочил е, че за да се спре в случая допуснатото предварително изпълнение, жалбоподателят трябва да докаже вреди от изпълнението с по-висок интензитет от презумираните, каквото доказване в случая, жалбоподателят не бил провел. Преценил е, че твърденията в жалбата за недоказаност на изчерпването на на целия точков актив на жалбоподателя се отнасят към съществото на спора, а не към искането за спиране на предварителното изпълнение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява определението като правилно. Съображенията на първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящия съдебен състав, което прави ненужно повтарянето им. Неоснователно е възражението в частната жалба, че първоинстанционният съд е подходил формално, като не е извършил преценка за наличието на вреди, извършвайки дължима преценка относно характера на наложената мярка, нейната продължителност, в каква степен засяга правата на лицето. При искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, лицето, което иска спирането и твърди, че от изпълнението на акта ще последват сериозни и необратими вреди за него, следва да ги докаже, както характера им, така и интензитета на засягането. Вредите не могат да се презумират от съда въз основа на преценка на характера на акта с допуснато предварително изпълнение. Те трябва да се докажат и то с висока степен на вероятност, че ще бъдат понесени. В конкретния случай, такива вреди нито се твърдят, нито са доказани по делото. По изложените съображения обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение