Решение № 6481 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2600/2020 г.

Решение № 6481 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2600/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" /"ОДОП"/ – гр. С. при ЦУ на НАП, срещу Решение № 7589 от 04.12.2019 г., постановено по адм. дело № 13979/2017 г. на Административен съд – С. - град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-2210-1310490-091-001/24.06.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., изменен с Решение № 1448 от 24.09.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. С. при ЦУ на НАП, в частта, в която на Х. Б. са установени задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 9 367, 75 лв., като са определени задължения в размер на 9 211, 40 лв., ведно със съответните лихви. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът се е произнесъл свръхпетитум при липсата на годен предмет на оспорване и неправилно с решението е отменен РА за сумата от 9 211, 40 лв., включваща установените за довнасяне задължения в размер на 4 671, 58 лв. и декларираните и внесени от лицето 4 539, 82 лв. На следващо място сочи, че допуснатият разпит на свидетел за доказване твърденията на задълженото лице за получаване на дарение в размер на 32 000 щ. д., не представлява пресъздаване на преки и непосредствени възприятия за осъществилите се събития и в тази връзка свидетелските показания неправилно са кредитирани от решаващия състав. Относно полученото през 2007 г. наследство в размер на 30 000 лв., касаторът счита, че липсват доказателства сума в посочения размер да е спестена или съхранена през предходните периоди от време до унаследяването от лицето. По отношение на разходите, извършени от Х. Б. за строителство на еднофамилна жилищна сграда развива доводи за правилност на техническата експертиза, приета в хода на ревизионното производство. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него, постановяване на друг, по съществото на спора, с който РА да бъде потвърден. Претендира разноски за двете инстанции. От директора на Дирекция "ОДОП" – гр. С. при ЦУ на НАП е подадена и частна жалба против Определение № 853 от 31.01.2020 г. постановено по адм. дело № 13979/2017 г. на Административен съд – С. - град, с което е отхвърлено искането му за изменение на Решение № 7589 от 4.12.2019 г. по адм. дело № 13979/2017 г., в частта за разноските, с искане за неговата отмяна. Ответникът по касационната и частната жалба – Х. Б. чрез процесуален представител адв. Табаков оспорва същите като неоснователни. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба по изложените в нея доводи за неправилност на съдебното решение в частта, в която РА е отменен в частта му на определените задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. за сумата над 4 827, 93 лв. до 9 367, 75 лв. ведно със съответните лихви и неоснователност на останалите възражения. Счита, че частната жалба се явява частично основателна, като присъдените на жалбоподателя разноски следва да бъдат определени съобразно размера на допълнително установеното задължение. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Делото е за втори път пред ВАС. С Решение № 15435 от 14.12.2017 г. по адм. д. № 2806/2017 г. по описа на ВАС, първо отделение, е отменено решение № 487/24.01.2017 г. на Административен съд – С. - град, постановено по адм. дело № 10547/2015 г., в частта, в която е изменен ревизионен акт № Р-2210-1310490-091-001/24.06.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП – С., изменен и потвърден с решение № 1448/24.09.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - С. относно установените задължения за 2008 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част. Със същото решение е отменено решение № 487/24.01.2017 г. на Административен съд – С. - град, постановено по адм. дело № 10547/2015 г. в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-2210-1310490-091-001/24.06.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП – С., потвърден с решение № 1448/24.09.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" град С. относно установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 година в размер на 952. 07 лева и съответните лихви от 404. 31 лева и е отхвърлена жалбата на лицето в тази част. В останалата част решение № 487/24.01.2017 г. на Административен съд – С. - град, постановено по адм. дело № 10547/2015 г. е оставено в сила. За да върне делото за ново разглеждане в частта относно установените задължения за 2008 г. ВАС е посочил в решението си, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 158, ал. 1 във връзка с чл. 57, ал. 2 ДОПК и чл. 202 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Излага мотиви, че така извършените нарушения са засегнали преценката на съда относно законосъобразността на установеното начално салдо съответно към 1.01.2007 г. и към 1.01.2008 г. и крайното салдо за процесната 2008 година, а последното е релевантно за наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. На следващо място, в нарушение на чл. 202 ГПК, в съдебното решение не са изложени мотиви защо не се кредитира заключението на съдебната експертиза, което не е оспорено от страните. С тези мотиви е постановил отмяна на обжалваното съдебно решение в тази част и връщане на делото на същия съд за разглеждане на спора по същество, от друг съдебен състав. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност при новото разглеждане на делото пред Административен съд – С. - град е бил РА № Р-2210-1310490-091-001/24.06.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., изменен с Решение № 1448 от 24.09.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. С. при ЦУ на НАП, в частта, в която на Х. Б. по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 9 367, 75 лв., респективно е установена дължима сума в размер на 4827, 93 лв. и лихва за забава в размер на 3094, 45 лв., като са определени задължения в размер на 9 211, 40 лв., ведно със съответните лихви. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд е постановил решение, с което е уважил изцяло жалбата на ревизираното лице и е отменил като незаконосъобразен РА. В конкретния случай съдът е приел, че основанията за облагане по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК не са установени. За процесния данъчен период, решаващият състав е установил следните безспорни обстоятелства: Със заповед за възлагане на ревизия е възложено извършването на ревизия на Х. Б., като ревизията обхваща определянето на данъчни задължения по ЗДДФЛ за периодите от 1.01.2007 г. до 31.12.2013 г. В хода на ревизионното производство с протокол № 1053846/9.03.2015 г. са приобщени доказателствата, събрани в хода на извършената проверка за установяване съответствието между доходите и имуществото на физическото лице през периодите от 2002 г. до 2006 г. С цел изготвяне на общ паричен поток на домакинството с протокол № 1055800/23.03.2015 г. са приобщени и доказателства, събрани в хода на извършената ревизия на М. Б., съпруга на ревизираното лице. С протокол № 1053847/9.03.2015 г. към доказателствения материал по преписката са приобщени и доказателства, събрани в хода на извършената проверка на Д. Б., син на ревизираното лице. На основание чл. 37, ал. 3 и чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са били връчени искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от задължено лице. Изпратени са искания за установяване на факти и обстоятелства до всички търговски банки на територията на страната и до трети лица. Въз основа на събраните доказателства органите по приходите са установили размера на получените от лицето доходи от трудови правоотношения, от извънтрудови такива, участия в управителни и надзорни органи на юридически лица, доходи от прехвърляне на права и имущество, дялове и акции, получени лихви и дивиденти. Изследвано е притежаваното от лицето имущество - движимо и недвижимо, банкови сметки и парични средства и движението по тях. Установени са разходите за живот на лицето през ревизираните периоди, включително обичайните разходи за издръжка, като са ползвани данни на Националния статистически институт. При определяне на разходите за пътувания в чужбина са взети предвид размерите, определени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Взети са предвид извършените разходи за придобиване на дялове в дружества, разпореждането с парични средства по предоставени заеми. Направена е съпоставка между извършените разходи и получените доходи от домакинството на лицето, в което са включват неговата съпруга М. Б. и неговият син - Д. Б., като извършените разходи от лицата са обобщени в общ паричен поток. При проследяване на движението на разполагаемите парични средства на домакинството органите по приходите са установили, че за всеки от периодите до 2007 г. е налице несъответствие между получените доходи и направените разходи, но независимо от това, към началото на първия ревизиран период - 2007 г. са установили размер на наличната парична сума на домакинството от 96 694, 30 лв. Установената наличност за този период към 31.12.2007 г. г. в резултат на изготвения паричен поток е 97 440, 36 лв., като не са установени основания за облагане и дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. С оглед изложеното, за 2008 г. органите по приходите определят начално салдо в размер на 97 440, 36 лв., като в резултат на изготвения паричен поток е определен недостиг на парични средства в размер на 96 558, 57 лв., съответно за ревизираното лице се установява недостиг на парични средства в размер на 48 279, 28 лв., представляващ една втора от установения за домакинството недостиг общо в размер на 96 558, 56 лв. С оглед на горното, за 2008 г. е установено допълнително задължение за данък върху доходите в размер на 4 827, 93 лв. и съответните лихви в размер на 3 094, 45 лв. При обжалването на ревизионния акт по административен ред, решаващият орган установява недостиг за 2008 г. в размер на 90 346, 64 лв. вместо установения с ревизионния акт, като с издаденото решение е изменил ревизионния акт в частта му на установеното задължение за данък върху доходите на физическите лица за 2008 г. в размер на 9 367, 75 лв., като е определил задължение в размер на 9 211, 40 лв. заедно със съответните лихви. В изпълнение на указанията на ВАС, решаващият сътав е допуснал до разпит свидетели, посочени от ревизираното лице за установяването на релевантни обстоятелства, указал на лицето, че не сочи доказателства за твърдяни от него факти и е допуснал съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ и съдебно – икономическа експертиза /СИЕ/. За доказване на твърденията на Х. Б. относно сумата от 32 000 щатски долара, дарение на съпругата М. Б. от майка й, в хода на съдебното производство е разпитана в качеството на свидетел В. Чорбова. От показанията й е видно, че сумата от 32 000 щ. д. Д. /майка на М. Б./ е получила след продажбата на жилище през м. март 2003 г. Самото дарение е заявено устно и извършено фактически с предаване на пакетче от пари, пред присъстващи на семеен празник лица, през месец април 2003 г. Дарението било прието от М. Б.. Това обстоятелство свидетелката възприела лично и непосредствено. По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 145, том II, peг. № 2930, дело № 288 от 2003 г., както и декларация от В. Чорбова. Според съда от събраните по делото доказателства се установява кога са били дарени посочените средства, като ясно е посочен месеца и годината, през които е направено дарението, като фактите са достатъчни, за да индивидуализира момента на извършване на дарението, както и на обстоятелството, че действително са били дарени на съпругата на ревизираното лице. Обосновава извод за достоверност на изложените твърдения досежно направеното дарение в размер на 32 000 щ. д. и същата следва да бъде взета предвид при определяне на първоначалното салдо към 2007 г. Досежно сумата от 50 000 лв., предмет на договор за заем по чл. 240 от ЗЗД, предоставен на лицето Т. Титков през 2001 г. и върнат през 2003 г., при повторното разглеждане на делото, съдът е указал на страната възможността да докаже тези си твърдения чрез разпит на свидетели. Такъв не е проведен, а доказателственото искане е оттеглено от представителя на ревизираното лице. Съдът приема обстоятелството касаещо наличие на сумата от 50 000 лв. към 2007 г. в патримониума на семейството за недоказано и обосновава извод, че тази сума не следва да се взима предвид при определяне на наличните средства към процесния период. По отношение сумата от 30 000 лв., получена по наследство през 2007 г. от Х. Б., е разпитан като свидетел М. Б. /брат на лицето/, който сочи, че през 2007 г. е направил отказ от наследство след смъртта на майка си З. Б. по отношение на сумата от 30 000 лв. и реституиран имот в гр. Х. - къща. По делото са приложени удостоверение № 57/15.12.2006 г. на PC - Х. за вписан в специалните книги на съда отказ на М. Б. от наследството на Д. Б., починал на 22.08.2006 г. и удостоверение № 40/19.10.2007 г. за вписан отказ на М. Б. от наследството на З. Б., починала на 26.07.2007 г. Сумата от 30 000 лв. е декларирана от Х. Б. в ежегодна декларация пред Сметната палата. Приложено е извлечение от декларацията по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, в потвърждение на това обстоятелство. Съдът приема, че събраните доказателства достоверно отразяват фактите, за които се отнасят, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което следва да се кредитират. Относно разходите, извършени за строителство на еднофамилна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [адрес], относими за периода 1.01.2008 г. - 30.09.2008 г. и изложеното в тази връзка в решението на ВАС нарушение на чл. 202 от ГПК, съдът служебно е назначил СТЕ. Заключението на вещото лице е, че стойността на извършените СМР за построяването на еднофамилна къща възлиза на 245 816 лв. без ДДС. З. на експерта е прието без възражения от страните. Съдът намира заключението за компетентно, пълно и относимо към спора, поради което го кредитира. Предвид изложените в него анализи на приложените методи и база данни по двете изготвени по делото експертизи /тази в хода на ревизионното производство и тази при първото съдебно разглеждане на делото/, касаещи разходи за строителство на еднофамилната къща, съдът приема за релевантна експертизата, изготвена от вещото лице Ж. Г. в хода на съдебното производство. С оглед изложеното, съставът намира, че за разходи за СМР по изграждане на жилищна сграда в [населено място], на [адрес] следва да се има предвид сумата от 245 816 лв. без ДДС и тази сума да се отчете при изготвянето на паричния потоци за 2008 г. в размер на 13 761 лв. месечно. От събраните по делото доказателства по отношение на сумата от 61 141 евро доходи на съпругата М. Б., декларирани в Италия за периода 2001 г. – 2005 г., съдът счита, че доколкото липсват данни за пренасянето на посочената сума в Република България, включително и за извършен презграничен превод, то посочените суми не следва да се приемат, че представляват налични разполагаеми средства на съпругата на лицето, респективно на самия него при определянето на семейния паричен поток. Съгласно заключението по назначената СИЕ при включване в паричния поток на сумите за дарение, върнат заем и наследство, както и съобразявайки цената за СМР по изготвена и приета СТЕ се установява излишък за 2008 г. в размер на 184 732, 78 лв. В изпълнение указанията на ВАС сумата от 3 297, 74 лв, констатиран от ревизиращите излишък към 31.12.2008 г., е взета предвид от вещото лице, при изготвяне на заключението, което е изготвило баланс на паричните потоци за ревизираната година на годишна база. В посоченото заключение е взета предвид сумата от 50 000 лв., представляваща върнат заем на лицето и е включена в началното салдо за 2007 г., за която съдът приема, че не са събрани доказателства и с тази сума са коригирани изчисленията, направени от експертизата. С оглед описаното, първоинстанционният съд установява крайно салдо за 2007 г., съответно начално салдо за 2008 г. в размер на 263 617, 06 лв., като констатираният от експерта излишък в размер на 184 732, 78 лв е коригиран със сумата от 50 000 лв., върнат заем, обстоятелство, което според съда е недоказано, и установя излишък в размер на 134 732, 78 лв. за процесната 2008 г. В тази връзка обоснова извод, че неправилно органът по приходите е приел, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за данъчен период 2008 г., с оглед на което е установил задълженията на лицето за данък върху доходите за ревизирания период по особения ред и е отменил РА в оспорената част. Касаторът основателно твърди, че е налице произнасяне на първоинстанционния съд "свръхпетитум", тъй като при постановяването на диспозитива решаващият състав отменя установените с РА задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 9367, 75 лв., ведно със съответните лихви, респективно дължимата сума от 4 827, 93 лв., изменени с решение № 1448/24.09.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. С. в размер на 9 211, 40 лв. ведно със съответните лихви, без да разграничи общо установените с РА задължения от дължимите такива. При издаването на РА в разпоредителната част /стр. 46 от РА/, органите по приходите в колона 4 установяват дължима сума в размер на 9 367, 75 лв., от които 4 539, 82 лв. /колона 8 са внесени, в резултат, на което е изчислена дължима сума в размер на 4 827, 93 лв. – колона 11. При издаването на решение № 1448/24.09.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. С., решаващия орган изменя общия размер на дължимата за 2008 г. сума без да преизчисли същата със сумата на внесения от лицето данък в размер на 4 539, 82 лв. С възлагането на ревизията се цели установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Не е спорно по делото, че декларираните от лицето и внесени задължения по ЗДДФЛ в размер на 4 539, 82 лв. са били предмет на установяване, но същите не са предмет на оспорване нито по административен, нито по съдебен ред. Отмяната на РА, с който се определя подоходен данък в общ размер на 9 211, 40 лв. за 2008 г. в конкретния случай излиза извън предмета на контрол за законосъобразност на РА, тъй като липсва обжалване на РА в частта относно декларираните и внесени от задълженото лице задължения по ЗДДФЛ за придобити доходи от трудови правоотношения и доходи от наем. Непосочването в диспозитива на дължимата сума след преизчисляване на внесената такава представлява порок, който води до недопустимост на постановеното решение в тази част. Като е отменил РА в частта на задълженията над 4 671, 58 лв., дължим данък за довнасяне до 9 211, 40 лв., общия размер на установените задължения, ведно със съответните лихви, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази си част, а производството по делото в тази част следва да се прекрати. Решението в допустимата му част е правилно постановено. По съществото на спора настоящата съдебна инстанция съобрази следното: След анализ на събраните доказателства следва да се направи заключение, че те не подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, обуславящи провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Приложението на особения ред за провеждане на ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК е обусловено от наличието на някое от визираните в чл. 122, ал. 1 от ДОПК обстоятелства, а тежестта за тяхното доказване лежи върху органа по приходите, в качеството му на страна, която твърди осъществеността им. По категоричен начин се установява, че не е налице недостиг на парични средства на ревизираното лице за 2008 г., т. е не са били налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил РА. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими гласни доказателства, приетите заключения на съдебните експертизи и приложените писмени доказателства, в изпълнение на дадените от ВАС указания. По отношение на сумата от 30 000 лв., получена по наследство през 2007 г. са взети предвид приложените по делото удостоверение № 57/15.12.2006 г. на РС – Х. за вписан в специалните книги на съда отказ на М. Б. от наследството на Д. Б., починал на 22.08.2006 г. и удостоверение № 40/19.10.2007 г. за вписан отказ на М. Б. от наследството на З. Б., починала на 26.07.2007 г. Показанията на св. М. Б. потвърждават обстоятелството, че в наследството, от което се е отказал е включена и сумата от 30 000 лв. Основателно сочи първоинстанционният съд, че не намира основа в законовите разпоредби приложената логика на органа по приходите, че наследствената маса може да се докаже само при приемане на наследство по опис. В подкрепа на изложеното се явява и обстоятелството, че процесната сума е декларирана от Х. Б. пред Сметната балата за периода 01. 01. -31.12.2007 г., като придобита по наследство. Относно сумата от 32 000 щатски долара, дарение на съпругата М. Б. от майка й, възраженията на касатора също се явяват неоснователни. В хода на съдебното производство е разпитана в качеството й на свидетел В. Чорбова, която потвърждава направеното дарение, обстоятелство, възприето лично и непосредствено от нея, противно на възражението на касатора. Свидетелката потвърждава, че парични средствата са от продажба на недвижим имот с нотариален акт № 145, том II, рег. № 2930, дело № 288/2003 г., представен по делото. Както основателно сочи и съда от анализа на доказателствата и дадените показания безспорно се установява кога са били дарени посочените средства, като ясно е посочен месеца и годината, през които е направено дарението, като фактите са достатъчни, за да индивидуализира момента на извършване на дарението, както и на обстоятелството, че действително са били дарени на съпругата на ревизираното лице. В съответствие с чл. 202 ГПК съдът е обсъдил заключението по назначената СТЕ, изготвено на базата на приложените по делото документи и оглед на имота. Изчислената стойност на извършените СМР за построяването на еднофамилна къща, находяща се в [населено място], [адрес] възлиза на 245 816 лв. без ДДС и съответства на заключението по експертизата, назначена при първото разглеждане на делото от съда. Направените конкретни изчисления на база количествено - стойностни сметки с включени цени на материали, механизация, труд и допълнителни разходи и извеждането отделно на стойности на контролирана и на неконтролирани сделки, които впоследствие са съпоставени, както правилно сочи първоинстанционният съд са съобразно изискванията на приложимата в случая Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Даденото заключение не е оспорено и е прието без възражения от страните. С оглед изложеното, определената пазарна цена на разходите в размер на 245 816 лв. правилно е отчетена от съда при изготвянето на паричния поток за 2008 г. Предвид всичко изложено, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказано наличието на основания, обуславящи провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК и правилно е отменил обжалвания пред него РА в частта, с която се установяват задължения за довнасяне в размер на 4 671, 58 лв. Касационната жалба е неоснователна по съществото на спора, като решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила в същата част. По частната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – С. при ЦУ на НАП: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното определение № 853/31.01.2020 г. по адм. дело № 13979/2017 г., Административен съд – С. - град е отхвърлил искането на жалбоподателя за изменение за Решение № 7589 от 4.12.2019 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като е приел, че не е налице несъответствие между размера на претендираното адвокатско възнаграждение и осъщественото процесуално представителство. Предвид своевременно направеното искане, представения списък на разноските и с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът обосновава извод за неоснователност на искането. Определението е правилно. С оглед продължителността на съдебното производство до постановяване на оспореното пред настоящата инстанция съдебното решение и предвид обстоятелството, че производството е протекло в множество съдебни заседания, на различни съдебни инстанции, при извършването на множество процесуални действия, както и че делото е с фактическа и правна сложност, правилно в обжалваното определение е прието, че не е налице прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение