Определение № 50004 от 03.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. С решение №38, постановено на 03.06.2021г. по в.гр.д.№9792/2020г. Софийски градски съд е оставил без уважение искането на П. Д. К. за изменение на постановеното по същото дело решение №7 от 25.02.2021г. в частта му за присъдените в полза на ответниците разноски. Определението е обжалвано от П. Д. К. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и вместо това бъдат намалени присъдените в полза на ответниците разноски, изразяващи се в адвокатски хонорар. За неправилен счита извода на въззивния съд, че делото е с фактическа и правна сложност. Поддържа, че съдът не е мотивирал каква точно е фактическата и правна сложност на спора пред въззивната инстанция и че не е отчел, че пред въззивната инстанция не е въведен нов спор, нови факти и доказателства, не е изготвяна експертиза, че адвокатът е бил процесуален представител на ответниците и в първата инстанция и отговорът му пред въззивната инстанция припокрива отговора, даден пред първата инстанция, както и че ответниците са съпрузи и са представлявани от един общ адвокат. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците К. Р. Й. и Х. Д. Й. чрез процесуалния си представител адв. Г. Н. Ц., изразяват становище, че жалбата е неоснователна, доколкото възнаграждението е било заплатено от две лица по искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС за имот с пазарна оценка над 100000лв. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: С решение №7, постановено на 25.02.2021г. по в.гр.д.№9792/2020г. по описа на СГС, ГО, II „Б“ състав е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Д. К. срещу Х. Д. Й. и К. Р. Й. иск за прогласяване на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 02.03.2001г. (н.а.№..., том ..., н.д.№...../2001г.) и иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от П. Д. К. срещу Х. Д. Й., за признаване право на собственост и предаване владението на недвижим имот, представляващ първи етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], на [улица]. С оглед изхода на спора П. Д. К. е осъден да заплати на Х. Д. Й. и К. Р. Й. общо сумата от 1100лв. разноски пред СГС. В обжалваното решение е прието, че молбата на П. Д. К. за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователна, тъй като са присъдени по 550лв. разноски за адвокатски възнаграждения на всеки от двамата ответници, които адвокатски възнаграждения с оглед фактическата и правна сложност на делото и характера му (вещно дело за собственост на имот на територията на Столична община) не са прекомерни и дори са по-ниски от обичайните за сходни дела. Така изложените от въззивния съд съображения следва да бъдат споделени, като на първо място бъде отбелязано, че защитата на ответниците е осъществявана по два обективно съединени иска, единият от които с правно основание чл. 108 ЗС за признаване право на собственост и предаване владението върху недвижим имот, а другият с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за продажба на недвижим имот. При извършването на преценка дали заплатеното от Х. Д. Й. и К. Р. Й. във въззивното производство адвокатско възнаграждение не е прекомерно, следва да бъде взето предвид на първо място, че според чл. 2, ал. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията ѝ към 31.07.2020г., за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Съгласно чл. 7, ал. 5 за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 108 ЗС възнаграждението е не по-малко от 600лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях, какъвто размер на възнаграждението е предвиден и за защита по дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху недвижими имоти (чл. 7, ал. 6 от наредбата). Съгласно чл. 9, ал. 1 от наредбата пък за изготвяне на отговор на въззивна жалба без процесуално представителство минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 300лв. Или в настоящия случай, като се вземе предвид, че процесуалната защита в производството пред въззивния съд за ответниците е осъществявана по два обективно съединени иска с предмет право на собственост върху недвижим имот (чл. 108 ЗС) и съществуване на договор с предмет право на собственост върху недвижим имот (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), следва да се приеме, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна жалба е в размер на 600лв., като освен това процесуалният представител на ответниците е осъществил процесуално представителство и в проведеното по делото открито съдебно заседание. Тези обстоятелства обосновават извод, че заплатеното от ответниците, претендирано от тях и присъдено в тяхна полза адвокатско възнаграждение общо в размер на 1100лв. или по 550лв. за всеки един от тях, не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение