Определение № 7412 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5011/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.1, от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Образувано е по частна жалба на Н. М. П. от гр. Варна против Определение № 4049 от 01.04.2026г., постановено по адм.д. № 221/2025г. по описа на Административен съд Варна, с което е била върната на осн. чл.242, ал.1, вр. чл.213а, ал.1, вр. чл.231 АПК молбата на частния жалбоподател с вх. № 4433/04.03.2026г. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК и липсват пречки за нейното разглеждане. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна. Производството пред първостепенния съд е заявено от страна на частния жалбоподател като такова за „възобновяване“/“продължаване“ на приключилото с окончателен съдебен акт адм.д. №221/2025г. по описа на Административен съд – Варна, по което е било постановено Решение №1236/04.02.2026г. Със същото съдът е отменил писмо с рег. № РД25001640ВН /27.01.25г., издадено от Кмета на Община Варна и върнал за ново разглеждане и произнасяне преписката по уведомление с Рег. № РД25001640ВН / 17.01.25г. на Н. М. П. от гр.Варна в частта по т.1) „да не провежда протестни действия пред Съдебноизпълнителска служба, адрес гр.Варна, ул.“Ангел Кънчев“ №12“, определил е 14 /четиринадесет/ дневен срок за произнасяне, който според решението започвал да тече от датата на получаване на съобщението за постановеното решение и е отхвърлил оспорването по жалбата против забраната обективирана в същото писмо в частта по т. 3) „да не използва озвучителна техника за всички локации- в близост до сградите на Окръжен съд Варна, Районен съд Варна, Административен съд Варна и Община Варна“. Със същото решение първостепенният съд е осъдил Н. М. П. да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 (четиридесет лв.) лева. Със свое разпореждане №2779/06.03.2026г. по повод депозираното искане за възобновяване на производството, съдебният състав е оставил молбата без движение, като е указал на молителя в 7-дневен срок от връчване на съобщението да уточни искането си до съда, да посочи означение на съдебния акт, чието възобновяване или отмяна се иска, като в случай че искането е за отмяна, да посочи и основанието за отмяна по чл.239АПК, на което основава искането и да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15,34 евро, както и да обоснове правен интерес от искането. Указанията били получени лично от страната на 13.03.2026г., а от процесуалният й представител на 16.03.2026г. По повод на дадените указания с нарочна молба от 17.03.2026г. процесуалният представител на молителя е уточнила, че желанието на страната е производството да бъде“ продължено“ в изпълнение на Определение №11361/12.11.2025г. на ВАС. След изтичане на срока за отстраняване на дадените указания съдебният състав, вземайки предвид редовното връчване и депозирания отговор е приел, че не са изложени уточненията, изискани от страната и указанията на съда, дадени по реда на чл. 213а, ал. 1, изр. "първо", вр. чл. 231 АПК, не са били изпълнени, поради което е приел, че молбата за възобновяване следва да бъде върната на осн. 242 ал.1 АПК. Поради това съдът е върнал същата с оспорваното определение. Срещу това определение е подадена настоящата частна жалба. Оспореното определение настоящата съдебна инстанция намира за валидно, но недопустимо. Основание за постановяването му е достигнатия от страна на АС-Варна извод за неизпълнение на дадени указания по редовността на депозираната молба за възобновяване/продължаване на производството по адм.д. № 221/2025г. по описа на Административен съд Варна, (преценена като такава за отмяна на влязло в сила решение), както от страна на самия молител, така и на процесуалния му представител. Този извод е неправилен. За да достигне до изложеното заключение, настоящият съдебен състав взема предвид обстоятелството, че производството се е развило при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място следва да бъде отбелязано, че отправеното искане на Н. П. с вх. № 4433/04.03.2026г. е депозирано в производство, по което преди входиране на разглежданата молба, вече е бил постановен окончателен съдебен акт, а именно Решение №1236/04.02.2025г., с което спорът е бил разрешен. На следващо място следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че както в молбата на П., инициирала издаването на оспорения съдебен акт - с вх. № 4433/04.03.2026г., така и в допълнителните уточнения с вх. № 4433/04.2026г. и № 5451/17.03.2026г., страната не е отправяла искане за отмяна на влязлото в сила Решение, а единствено за възобновяване, респ. продължаване на приключилото производство. По тази причина първоинстанционният съд не е разполагал с основание да се произнесе по този ред и постанови оспореното Определение на основание чл.242, ал.1 АПК, вр. чл.213а АПК. Компетентността на съдебния състав за произнасяне по отправено искане за възобновяване, респ. продължаване на приключилото производство излиза извън тази предвидена от законодателя в разпоредбите на чл.175 и чл.176 АПК, както и в тези на чл.246 – чл.248 ГПК, вр. чл.144 АПК, където подобна правна фигура не съществува. По тази причина, в приключилото съдебно производство съдебният състав не е дължал произнасяне. Вместо това, същият е квалифицирал необосновано молбата като такава по чл.242 АПК, като се е произнесъл по неотправено искане, поради което оспореното определение се явява недопустимо. Действително, институтът на отмяна на влязлото в сила решение е на разположение на частния жалбоподател, но към настоящият момент същият не се е възползвал от него. Поради изложеното, Определение № 4049/01.04.2026г., постановено по адм. дело № 221/2025г. по описа на Административен съд-Варна за връщане на искането за възобновяване на производството следва да бъде обезсилено. По изложените съображения и на основание чл. 236, вр. чл.221, ал.3 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение