Определение № 3 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2970/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. Д. против решение № 675 от 07.04.2021 г. по гр.д.№ 3293/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 219/13.08.2020 г. по гр.д. № 1407/2019 г. на РС-Девня. С последното е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл.109 ЗС да бъдат осъдени ответниците В. Р. Г. и Й. И. Г. да премахнат ограда от оградна мрежа и бетонни колове, изградена през лятото на 2018 г. от тях в западната част на ПИ с идентификатор ....по КК на [населено място], изобразена с кафява линия на скицата на л. 63 от делото на РС. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства и конкретно заключението на СТЕ, приета от въззивната инстанция. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, Ответниците по касация не вземат становище по касационна жалба. По същество са оспорили иска. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Първият регулационен план на [населено място] е от 1926 г., но той няма отношение към спора, а втория е от 1963 г. и по него е заснет имот ....от кв. ..., за който са отредени два парцела – парцел .... с площ 940 кв.м. и съсобствен по регулация парцел ....от кв. ...., отделен за част от имот .... с площ 260 кв.м. и за имот ..... При действието на този план Д. Д. К. е признат за собственик по давност на парцел .... с площ 940 кв.м. и на част от имот ...., с площ 260 кв.м., която попада в съсобствения по регулация парцел ....,.... и двата парцела от кв. .... Процесната ограда е изградена на границата между парцели.... и парцел .....,....от кв. .... Пред 1970 г. е изменен частично плана, но това изменение касае само източната граница на парцел .....от кв. ..., която не се отнася за терена, където е изградена процесната ограда. През 1972 г. е изменен отново планът, като се променя южната граница на парцели ....и ....от кв. .... с оглед разширяване на южно стоящия парцел, отреден за детски дом, но и това изменение не се отнася до процесната ограда. При това регулационно положение, с н.а. № ..... г. по реда на ЗСГ Д. Д. К. продава на ответниците дворно място от 940 кв.м., съставляващо парцел .... от кв. ... с граница п. ....,..... С н.а. № .... г. Д. Д. К. продава на касаторката /ищца/ и останалата част от имот ....по н.а. от .... г. – дворно място от 260 кв.м. Макар в н.а. да е посочен п....., продадената част е останалата част от имот ...., попадащата в парцел ....,.... от кв...... През 1994 г. е издадена заповед за изменение на плана, но тя не предвижда изменение на парцели от кв..... В работно копие от плана в общината границата между двата парцела .... и ....,....от кв..... е изместена на запад, но подобно „изменение“ не е правено със заповед и не е нанасяно в оригинала на плана. Кадастралната карта на [населено място] е одобрена през 2008 г., но в нея ПИ с идентификатор ....е заснет неправилно като включващ парцел ..... и частта от съсобствен парцел ....,...... Така изградената ограда от ответниците попада във вътрешността на заснетия имот в КК. С този довод, ищцата е поискала ответниците да бъдат осъдени да премахнат тази ограда, защото и пречи да преминава в останалата част на имота по КК, като твърди, че същия е съсобствен между нея и ответниците като обща част към хоризонтална етажна собственост. Въззивният съд е възприел изводите на РС след самостоятелен анализ на доказателствата, че не е налице съсобственост между страните, а ответниците са купили отделен парцел от този, който по-късно е купила ищцата. Направен е извод, че грешното заснемане на парцела с част от съседния парцел като един имот не води до промяна на собствеността и възникване на съсобственост. Тъй като оградата минава по регулационната граница между двата отделни парцела на страните и защото ищцата не притежава право на собственост от УПИ .... от кв...., изграждането на оградата не е неоснователно действие и не подлежи на премахване. Относно заповедта от 1994 г., съдът е подчертал, че тя не се отнася за парцели от кв....., където се намират двата съседни УПИ на страните, в какъвто смисъл е приетото заключение на СТЕ от въззивната инстанция. Първият въпрос, по който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е: налице ли е изменение на ЗРП, ако е нанесено само върху графичната част на плана, но липсва изрична писмена заповед за одобряване на изменението и дали отразяването на изменението в работното копие на плана поражда вещно правен ефект. По този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Нанасяне на граница между два парцела в работно копие на плана без да е издадена и влязла в сила заповед за изменение на регулационния план е частна хипотеза. Отговорът на въпроса дали това изменение води до вещно правни трансформации няма да доведе до развитие на правото и за точното прилагане на закона. Начинът за изменение на регулационния план при действието на ЗТСУ/отм/, а и сега при действието на ЗУТ е подробно уреден като основания и административна процедура с възможности за обжалване. При действието на нито един от тези закони, а и никога в съдебната практика не е имало колебания, че фактическото изчертаване на копие от плана не е било основание за промяна на вещни права. Както е подчертано в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВКС, отношение към изменението на вещни права има приложената регулация, а влезлият в сила дворищнорегулационен план има вещно отчуждително действие, което е условно – ако регулацията бъде приложена. В случая не се касае за прилагане на регулацията, а заповедта от 1994 г. не изменя плана в частта му, касаеща квартал .... на [населено място]. Така формулираният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по него няма неяснота или противоречие, а е безспорно в правоприлагането, че при действието на ЗТСУ /отм/, а и при действието на предходните благоустройствени закони, вещно действие има само влезлия в сила дворищно регулационен план / чл. 110 ЗТСУ /отм/, а той става такъв с влизане в сила на заповедта за приемането му или изменението му. Следващият въпрос е за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и установени факти по делото, които са относими. Съдът е обсъдил относимите събрани по делото доказателства, включително и приетото от въззивната инстанция заключение на СТЕ. Това заключение установява, че няма изменение за регулационния план за кв. .... на [населено място] през 1994 г. и изобщо от 1972 г. до сега, а включването на два имота на различни собственици в един поземлен имот при изготвяне и одобряване на кадастралната карта няма вещно действие и не води до възникване на съсобственост освен ако страните не изявят изрично воля за това с договор по чл. 15 или по чл. 17 ЗУТ, с който следва да определят и квотите си, за разлика от уредбата по ЗТСУ/отм./ - Решение № 99/26.06.1014 г. по гр.д.№ 4583/203 г. на ВКС, І гр.о., Решение № 156/28.11.2016 г. по гр.д.№ 4236/14 г. ІІ гр.о./ Следователно съдът е процедирал в съответствие със съдебната практика по чл. 236, ал.2 ГПК, поради което е по този въпрос не се допуска касационно обжалване. В обобщение не са налице основанията за допускане до касационен контрол, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение