Определение № 476 от 28.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 406/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Б. В., [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат М. Ж., срещу определение №265 от 03.05.2011 год. по ч. гр.дело №273/2011 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 07.03.2011 г. по гр. дело №100/2005 год. на Добричкия районен съд. С първоинстанционното определение е спряно на основание чл.182, ал.1, б. „г” ГПК/отм./ производството по делото до приключване на гр.дело №796/2005 г. на Добричкия районен съд. Ответниците по частната жалба В. И. В., С. К. З. и К. К. В. не са заявили становище. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: Въззивното определение е постановено в производство по предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Данъчната оценка на процесните имоти е общо 229.30 лв. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение на въззивен съд по дело с цена на иска до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС въззивните определения по делата с цена на иска до 5 000 лв. Производството по такива спорове е двуинстанционно. Частната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.