Решение № 6692 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11425/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на „Проинвест строй“ ЕООД, действащо чрез пълномощника адвокат Калчев, против решение № 5989 от 02.07.2025 г., постановено по адм. дело № 933/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е: 1) отхвърлена жалбата на „Проинвест строй“ ЕООД против решение № 1040-15-68 от 19.03.2025 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-15-01841989/06.02.2025 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив; 2) осъдил жалбоподателя да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска оспореното съдебно решение да бъде отменено. Ответникът - директорът на ТП на НОИ – Пловдив, действащ чрез надлежно упълномощената главен юрисконсулт Минкова, оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага същото да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С потвърдените с обжалваното пред първоинстанционния съд административно решение от 19.03.2025 г., задължителни предписания от 06.02.2025 г. (издадени след извършена проверка), на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, е наредено на осигурителя „Проинвест строй“ ЕООД да заличи и коригира данни, подадени за И. А. И. (който е бил в трудово правоотношение с този работодател, впоследствие прекратено) като осигурено лице, както и да се посочи във връзка с болнични листове, че лицето не е осигурено за съответния риск. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив не е уважил жалбата на дружеството против задължителните предписания, като е аргументирал подробно тезата, че те са законосъобразно издадени. За да отхвърли сезиралата го жалба от „Проинвест строй“ ЕООД, Пловдивският административен съд е обосновал решаващ извод за законосъобразност на оспореното пред него решение на горестоящия административен орган и потвърдените със същото предписания. Посочил е, че те са издадени от компетентни органи, в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е изследвал тяхното съответствие с приложимия материален закон, като не е открил липса на такова, възприемайки изводите на административните органи. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно. С обжалването пред първостепенния съд на процесното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив е повдигнат спор за законосъобразност на задължителни предписания към „Проинвест строй“ ЕООД за заличаване и корекция на данни по отношение на бившия работник на дружеството И. А. И.. Безспорно тези предписания засягат правната сфера и осигурителен статус на физическото лице, като по преписката и делото няма събрани доказателства (а и не се и твърди) предписанията да са били връчени на осигуреното/неосигуреното лице. В хипотезата на чл. 162 от АПК, когато актът не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата, като осигурява на тези лица възможността защитят интересите си. Тази процедура не е била изпълнена от съда, с което е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане от етапа на образувано съдебно производство и конституиране на страните по реда на чл. 162 от АПК. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение