Определение № 1369 от 20.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2471/2022 г.

ВКСI търговско отделение20.12.2023 г.докладчик Анна Ненова

Диспозитив

ОСВОБОЖДАВА внесеното по набирателната сметка на Върховния касационен съд обезпечение в размер на 29 076. 72 лева. ДА СЕ ПРЕВЕДЕ сумата на вносителя „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД по посочената в молбата на дружеството с вх. № 3842/11.08.2023г. банкова сметка. Определението е окончателно. Председател: Членове:1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 3842/11.08.2023г. на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД за връщане на сумата от 29 076. 72 лева. Съгласно изложеното в молбата сумата е била преведена по сметка на ВКС като надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК и с определение на този съд е било спряно изпълнението на осъдителното въззивно решение № 148 от 10.06.2022г. по в.т.д. № 116/2022г. на Окръжен съд – Стара Загора. С определение, постановено в настоящото касационно производство, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Сумата по осъдителното решение срещу застрахователя е изцяло изплатена в полза на ищеца А. Т. А., чрез адв. П. К., упълномощен адвокат, общо 36 127. 11 лева - главница, лихви и разноски. Към молбата на застрахователното дружество са представени документи (преводни нареждания) за сумата по гаранцията и извършените плащания. А. Т. А., насрещна страна в касационното производство, не е дал отговор на искането за връщане на гаранцията. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 258 от 16.06.2022г. по ч.т.д. № 1322/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е било постановено спиране на изпълнението на решение № 148 от 10.06.2022г. по в.т.д. № 116/2022г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта, в която е потвърдено решение № 260005 от 20.01.2022г. по гр.д. № 907/2021г. на Районен съд – Казанлък за осъждане на касатора да заплати, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на А. Т. А. сумата от 25 000 лева, частично от 30 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 07.12.2018г. пътнотранспортно произшествие в [населено място] по причина на водача на лек автомобил „БМВ“ с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество, със законната лихва за забава от 06.11.2020г. до окончателното плащане. Във връзка с постановеното спиране от застрахователното дружество е била внесена парична гаранция от 29 076. 72 лева, обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложено удостоверение. С определение № 376 от 30.05.2023г. по настоящото касационно производство въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. На 09.06.2023г. паричните суми, предмет на осъдителните искове, с разноските, са преведени от застрахователя по сметка на упълномощен от ищеца адвокат, като от него не се възразява, че сумите са получени. Също съгласно нова служебно изготвената справка от счетоводител, и към 12.12.2023г. сумата от 29 076. 72 лева е налична по сметка на Върховния касационен съд. При изложените обстоятелства молбата на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД по чл. 282, ал. 5 от ГПК е основателна. Внесеното от застрахователното дружество обезпечение е било предназначено за удовлетворяване на признатите с въззивното решение парични притезания, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. След влизане в сила на въззивното решение с недопускането му до касационно обжалване паричните притезания на ищеца са изцяло погасени от застрахователното дружество чрез плащане и обезпечението следва да се освободи, като се преведе по сметка на вносителя – вече не съществува причината, поради която обезпечението е било предоставено, така както целта на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. По връщане на внесеното обезпечение не е възразил и ищецът. Не са налице обстоятелства по чл. 82 от ГПК, препятстващи връщането на паричното обезпечение. Изискуемостта на вземането за връщане на обезпечението е настъпила на 30.05.2023г., с влизането в сила на определението по чл. 288 от ГПК, съгласно разрешението по посоченото тълкувателно решение, и едногодишният срок по чл. 82 от ГПК не е изтекъл. Воден от горното съдът

Цитирани разпоредби

6