Определение № 50302 от 25.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2665/2021 г.

Производството е по чл. 48, ал. 2 от ЗМТА. Постъпила е молба от ответника в производството по иск с правно основание чл. 47, ал. 1 ЗМТА с искане да му бъде преведена сумата по гаранция, внесена от ищеца в производството, при условията на чл. 48, ал. 2 ЗМТА, като обезпечение срещу спиране изпълнението на арбитражното решение, отмяната на което е предмет на делото. Молбата е неоснователна. С влязлото в сила решение по делото предявеният срещу молителя - ответник в производството иск за отмяна на арбитражното решение, изпълнението на което е спряно срещу процесната гаранция, е отхвърлен. Не са налице обаче основание и законоустановена процедура за превеждането на внесената от ищеца гаранция по делото, в полза на ответника по отхвърления иск с правно основание чл. 47, ал. 1 от ЗМТА, от страна на Върховния касационен съд. Сумата по гаранцията подлежи на освобождаване в полза на внеслия я ищец в случай, че същият установи по делото, че е изпълнил задължението си по арбитражното решение, искът му за отмяната на което е отхвърлен, или на превеждане по искане на съдебен изпълнител и по сметка на последния, в случай на провеждано принудително изпълнение на арбитражното решение въз основа на издаден изпълнителен лист на основание чл. 51 от ЗМТА. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение