Определение № 381 от 12.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1281/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. К., в качеството му на синдик на КОНТРАКТ ИНВЕСТ ООД /н/, против определение № 66 от 13.04.2022 г. по ч.т.д.№ 54/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 2261546 от 17.09.2021 г., постановено по т.д.№ 92/2021 г. по описа на ОС – Бургас, за разделяне на производството по предявения в хода на процеса с молба вх.№ 268645 от синдика на КОНТРАКТ ИНВЕСТ ООД /н/, след неговото конституиране като съищец, иск с правно основание чл.649 ал.2 ТЗ вр. чл.108 ЗС; и за образуване на ново дело по тази искова молба, т.к. същата е нередовна. В частната жалба се релевира, че определението е неправилно и по подробно изложени съображения се моли за отмяната му. Насрещната страна – О. В. Г., с писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. В съответствие с процесуалните правила на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК съставът на въззивния съд е приел, че обжалваното първоинстанционно определение не попада в нито една от двете категории актове, за които е предвидено обжалване с частна жалба пред по-горна инстанция. Съдът е посочил, че се касае за определение, с което е оставено без уважение искане за обективно съединяване на новопредявен иск /като е постановено по него да се образува друго дело/. Това определение няма преграждащ развитието на производството характер и в закона липсва изрична норма, предвиждаща обжалването му, поради което и подадената срещу него частна жалба е недопустима. Определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Изключенията от правилата на общия исков процес в производството по несъстоятелност са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.621а ТЗ и не могат да бъдат разширявани по съображения за процесуална икономия, каквито доводи се навеждат в частната жалба. Предвид изложеното и на основание чл.621 ТЗ се прилага разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК, на която въззивното определение изцяло съответства. Ирелевантни са оплакванията на синдика срещу правилността на първоинстанционното определение, основани на разпоредбата на чл.210 ал.2 ГПК вр. чл.649 ТЗ, които не могат да бъдат предмет на настоящото частно производство. Така мотивиран съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение