Определение № 412 от 20.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4365/2013 г.

Недоволен от определението е жалбоподателят А. Ц. А. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е неправилно тъй като присъдените разноски за адвокатски хонорар са прекомерно завишени предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и следва да бъдат намалени до справедлив размер – 240 лева, освен това е в невъзможност да заплати разноските понеже е безработен, трудоустроен, дължи издръжка на малолетно дете и е настойник на баща си /поставен под пълно запрещение/, който е без доходи. Ответникът по частната касационна жалба С. М. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба с оглед наведеното оплакване и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че искането по чл.248 ГПК е направено в срок, поради което се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на платените 500 лева. Частната касационна жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Определението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването е спазен процесуалния закон. При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е съобразил, че в пледоарията в единственото съдебно заседание, състояло се на 08.10.2012 год. процесуалният представител на въззиваемата е претендирал за сторените разноски по делото, които са присъдени в посочения размер. Взето е предвид, че въззивника не е направил възражение /искане/ за прекомерност на адвокатското възнаграждение, за да намери приложение чл.78, ал.5 ГПК. По изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение