Решение № 3449 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7396/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) против решение № 14594 от 28.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2424/2025 г. по описа на Административен съд – София - град (АССГ), с което е отменено решение № 000030 - 1210/14.02.2025 г. на изпълнителния директор на НАП и е изпратена преписката за ново произнасяне от административния орган. В касационната жалба, в писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуален представител са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на изпълнителния директор на НАП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска определянето му в минимален размер при условията на евентуалност. Ответникът по касация - "Евро Геймс " ЕООД, гр. Благоевград, в писмени бележки и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: С обжалваното пред АССГ решение изпълнителния директор на НАП е оставил без уважение заявление с вх. № 26-Е-1338/20.12.2024г. на "ЕВРО -ГЕЙМС" ЕООД, гр. Благоевград, за възстановяване на преведената от дружеството по сметката на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ), изчислена съобразно пар. 22, ал. 1 от Предходните и заключителните разпоредби (ПЗР) към Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБ) за 2024 г., в размер на 35 000 лева. Административният орган е изложил мотиви, че с решение от 15.03.2022 г. е издаден лиценз на дружеството за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 5 години. С решение от 21.10.2024г. на изпълнителния директор на НАП предсрочно е прекратен издадения лиценз на основание чл.35,ал.1,т. 4 от ЗХ. Административният орган е изложил мотиви, че няма правна възможност за възстановяване на заплатената такса за месеците след прекратяване на лиценза, каквото е искането на дружеството като недължимо платена. Според административния орган това е така, защото в случая таксата е декларирана от самия жалбоподател и заплатена по реда на пар. 22 от ПЗР към ЗДБ 2024 г., като предвид спецификата на таксите, регулирани в пар. 22 от ПЗР към ЗДРБ за 2024 са изложени доводи, че редът им за възстановяване и/или прихващане са подчинени на правилата на ДОПК. Дружеството само е декларирало, изчислило и внесло такса за целият период. Според административният орган липсата на изрична законова регламентация на възможност за частично възстановяване на дължима сума, изчислена по формулата в пар. 22 от ПЗР към ЗДБ за 2024 г., сочи на липса на правна възможност да се уважи подобно искане. Същият извод може да се направи и при прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗХ. АССГ е изложил мотиви, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в качеството му на надзорен орган в областта на хазарта и свързаните с хазарта дейности, в предвидената писмена форма е, има необходимите реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно- процесуалните норми. Съдът е приел, че решението на изпълнителния директор на НАП противоречи на приложимото материално право, тъй като заплащането на такса за извършване на лицензионна дейност, каквато е таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ е с оглед предоставянето възможност на лицензианта да осъществява дейността, която е под особен мониторинг от страна на държавата. Считано от прекратяване на лиценза такса не се дължи. Самият характер на вземането за конкретната държавна такса е обвързано с възможността за упражняване на лицензионната дейност, която възможност отпада с предсрочното прекратяване на лиценза. За периода от датата на прекратяването до края на първоначално разрешения период таксата се явява недължимо платена и следва да бъде възстановена. Не е налице хипотеза на чл. 30, ал. 2 от Закона за хазарта, която изрично предписва невъзстановимост на таксите, тъй като същите са предвиждане за разглеждания на искания и услугата "разглеждане" е извършена и реализирана, независимо от изхода от разглеждането. Решението е правилно. В случая задължението да се плати държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ зависи от волята на правния субект да извършва определена дейност - а именно да поддържа лиценз за игри с игрални автомати за срок от 5 години в определена зала в гр. Благоевград. С отпадане на волята на субекта да поддържа лиценза за целия период и съответно да организира игри с игрални автомати в посочената зала е отпаднало задължението му за остатъка от периода до края на първоначално определения срок да заплати държавна такса. Този извод се поддържа и от факта, че в ЗХ е предвидена възможност за предсрочно прекратяване на лиценза по искане на организатора на хазартни игри и в случая лицензът е прекратен с цитираното по - горе решение на изпълнителния директор на НАП № 000030 - 11139/21.10.2024 г., в сила от 05.11.2024 г. В правната теория е безспорно, че държавната такса се дължи срещу осъществяване на действие, издаване на документ или престиране на услуга от административен орган. Правилен е изводът на АССГ, че след предсрочното прекратяване на лиценза по волята на субекта отпада насрещната престация, съответно заплатената държавна такса за периода след прекратяването на лиценза се явява недължимо платена. В случая размера на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ е еднократно вносим и определяем по реда на пар. 22 от ПЗР към ЗДБ 2024 г. и е пропорционален на оставащите месеци до края на лиценза. Тоест за месеците след предсрочното прекратяване на лиценза държавната такса се явява недължимо платена по смисъла на чл. 4б ЗДТ и подлежи на възстановяване, както правилно е посочил и АССГ. Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на съда относно липсата на възможност за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗХ. Липсата на специално уредена процедура за разглеждане на искането в ЗХ не обосновава направеният от административния орган извод за невъзможност да се върне недължимо внесена държавна такса, противоречащ на чл. 4 б ЗДТ. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят разноските за производството пред ВАС в размер на 1000 лева, което не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото и е под размера посочен в чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, платимо от НАП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение