Определение от 19.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1705/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Белбултранс“ ЕООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление обл. Благоевград, гр. Симитли, [улица]срещу Решение № 1935 от 17.11.2022 г. по адм. дело № 723/2022 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за определяне на компесаторна такса в размер на 750,00 лева за товарен автомобил - влекач с рег. № [рег. номер] и полуремарке с рег. № [рег. номер], издаден от Е. Цветанова – старши инспектор при Териториална дирекция „Югозападна“, отдел „Пътни такси и разрешителен режим”, ГКПП - Кулата към Агенция „Митници”.

От касационния жалбоподател е направено искане за спиране на настоящото производство до произнасяне на Съда на Европейския съюз с решение по отправено преюдициално запитване по дело № С-61/23. Искането е мотивирано с аргументи, че с решението на СЕС ще се даде отговор на въпроса дали санкциите, предвидени в националното законодателство, отговарят на европейската правна рамка и дали същите са правилно транспонирани от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Според касационния жалбоподател компенсаторните такси по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата също са част от санкционната система, касаеща обществените отношения, свързани със смесената система за заплащането на пътни такси – на база време и на база изминато разстояние.

Искането е основателно.

Предмет на обжалване пред административния съд е акт за определяне на компенсаторна такса в размер на 750,00 лева, за товарен автомобил - влекач с рег. № [рег. номер] и полуремарке с рег. № [рег. номер], издаден от Е. Цветанова – старши инспектор при Териториална дирекция „Югозападна“, отдел „Пътни такси и разрешителен режим”, ГКПП - Кулата към Агенция „Митници”.

Съгласно чл. 10, ал. 1 Закона за пътищата (ЗП) за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:

1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;

2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

В чл. 10, ал. 2 ЗП се предвижда, че при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.

Отговорът на спорните правни въпроси по настоящото дело изисква комплексен анализ на инструментите за въздействие върху правната сфера на превозвача и преценка на баланса между тях. Именно съдържанието на тези инструменти и балансът между тях са в същината на отправеното преюдициално запитване по дело № С-61/23 на СЕС. Поставеният въпрос по дело № С-61/23 на СЕС е следният:

Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“.

По изложените съображения съдът следва отмени дадения ход на делото по същество и да спре настоящото производство до произнасяне на Съда на Европейския съюз с решение по дело № С-61/23.

Водим от горното и на основание чл. 253 и чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 633, вр. чл. 631 ГПК Върховният административен съд, седмо отделение