Определение № 198 от 27.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 881/2018 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С., лично и като пълномощник на С. И. С., срещу определение №13 от 10.01.2018г. по ч.т.д. №972/2017г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за тълкуване на определение №286/13.06.2017г. по ч.т.д.№972/2017г. на ВКС, ТК. Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от тях молба за тълкуване. Излагат съображения, че след като молбата е подадена в срок, тя е следвало да бъде разгледана, а ако съдът е приел, че е неясна, той е следвало да даде срок за отстраняване на нередовностите. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от С. С., лично и като пълномощник на С. С., молба за тълкуване, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че същата не е допустима, тъй като няма за предмет акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, при това подлежащ на изпълнение. Посочил е също,че молбата не визира неяснота на диспозитива, какъвто е допустимият обект на тълкуване, а изразява несъгласие с мотивите за потвърждаване на отказа за освобождаване от държавна такса. Определението е правилно. Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на молбата за тълкуване е съобразена с разпоредбата на чл. 251 от ГПК. С молба вх.№6799/15.06.2017г. С. С., лично и като пълномощник на С. С., е поискала тълкуване на влязлото в сила определение №286/13.06.2017г. по ч.т.д.№972/2017г. на ВКС, ТК, като е поставила следните въпроси: 1.Какво общо има между производството по освобождаване от такси и допустимостта на жалбите?; 2.Защо приемате, че С. С. не е обжалвал определението за прекратяване? 3.Адвокат П. ли Ви е въвел в заблуждение или Вие се мъчите да му съдействате за нещо в процедурата по чл.83 ал.2 от ГПК? 4.Как работите по фотокопие от дело? Допустимо ли е това? 5.Къде е оригиналът на гр.д.№7013/2011г. на Пловдивски районен съд? б.Къде в закона Ви е дадено право да се произнасяте по евентуална основателност на жалба? 7.Имате ли личен интерес и познанство с адвокат П.? Правилно съставът на ВКС е съобразил, че подадената от С. С. и С. С. молба не съставлява допустима молба за тълкуване. Съгласно разпоредбата на чл. 251 от ГПК тълкуване на влязло в сила решение може да се иска, когато решението е неясно и от същото не може да се изведе формираното становище на съдебния състав по спора, с който е сезиран. Правилото на чл.251 ал.2 от ГПК, предвиждащо, че не може да се иска тълкуване, когато решението е изпълнено, ограничава тълкуването до диспозитива на съдебното решение. Неяснотата на решението или неправилността на изложените от съда доводи в мотивите не представляват основание за тълкуване, след като в диспозитива на акта ясно е обективиран крайният резултат от правораздавателната дейност на съда. Подадената от С. С., лично и като пълномощник на С. С., молба за тълкуване на определение №286/13.06.2017г. по ч.т.д.№972/2017г. на ВКС, ТК, не съдържа доводи за неяснота на диспозитива на определението, нито искане за тълкуване на същия. В молбата са поставени въпроси, свързани с формирането на становището на съдебния състав, както и с мотивите на съда, които не подлежат на самостоятелно тълкуване. В случая не е налице нередовност на молбата за тълкуване, за отстраняване на която съставът на ВКС е следвало да даде указания. Въпросите на жалбоподателите са ясно поставени, но никой от тях не се отнася до изразената в диспозитива на определението воля на съдебния състав. Следва да се посочи също,че правните последици на определението №286/13.06.2017г. по ч.т.д.№972/2017г. на ВКС, ТК, са настъпили незабавно, съответно същото не подлежи на изпълнение, поради което не е налице и предвидена от закона възможност за неговото тълкуване. Предвид изложеното, обжалваното определение на състав на ВКС, ТК, Първо отделение, с което молбата за тълкуване е оставена без разглеждане, следва да бъде потвърдено като правилно. На основание чл.77 от ГПК частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 15 лева. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274 ал.2 изр. 1 от ГПК