Определение № 599 от 05.11.2018 г. на ВКС по д. № 787/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с чл.248, ал.1 ГПК. С решение №144/12.07.2017 г. по в.гр.д.№153/2017 г. Великотърновския апелативен съд е осъдил “Интер престиж” ЕООД – Велико Търново и С. М. М. ЕГН:••••••••••, да заплатят на Я. Д. Д. разноски за въззивната инстанция в размер на 3430 лева. Със същото решение Я. Д. Д. е осъдена да заплати на „Интер престиж” ЕООД – Велико Търново сумата от 304 лева и на С. М. М. сумата от 290 лева, деловодни разноски по частна жалба срещу отказ от изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. С определение №345/15.09.2017 г. по същото дело, по молба на Я. Д. Д., въззивната инстанция е оставила без уважение молба по реда на чл.248 ГПК за присъждане на горните разноски по компенсация, като е приела, че липсва своевременно направено искане в тази насока от самата страна. Срещу последното е подаде частна жалба, вх.№5065/23.10.2017 г., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за присъждане на разноски на ищцата, за въззивната инстанция в размер на 2 836 лева, след прилагане на компенсация с присъдените в полза на „Интер престиж” ЕООД – Велико Търново и на С. М. М. суми, съотв. от 304 лева и от 290 лева. Ответниците по частната жалба, посредством процесуалния си представител – адв. С. М. в писмвен отговор оспорват нейната основателност. Претендират се разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на Второ т.о.., след като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство, намира, че същата е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна. Въззивната инстанция неправилно не е извършила прихващане между направените от страните разноски, с оглед изхода от материалноправния спор. Присъждането на разноски след извършване на компенсация е с оглед улесняване изпълнението на съдебния акт и за яснота за страните. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което съответните разноски пред въззивната инстанция да се присъдят по компенсация. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ т.о..,