Определение № 95 от 13.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1608/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на “Крам Инс“ЕООД, чрез адв. С. П., за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело Определение № 3276 от 19.11.2025г. чрез присъждане на сумата от 10 410.36 лв. /равностойни на 5 322.73 евро/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за подадения от дружеството отговор на касационна жалба. Насрещната страна – ответникът Държавата, чрез Министър на туризма, депозира становище, с което оспорва молбата по чл.248 ГПК и заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело Определение № 3276 от 19.11.2025г. не е допуснато касационно обжалване на Решение № 106 от 24.02.2024г. по в.т.д. № 853/24г. на Апелативен съд-София по подадената от ответника касационна жалба срещу въззивното решение. С посоченото решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която Република България е осъдена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да заплати на „Крам Инс“ ЕООД сумата от 85 360,05 лв., представляваща подлежаща на връщане наемна цена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2023 г. до погасяването й, както и сумата от 9 956,16 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.12.2022 г. до 08.12.2023 г. При този изход на спора, искането на ответника по касация за присъждане на сторените разноски, по което няма произнасяне, е основателно. С отговора на касационната жалба „Крам Инс“ ЕООД е заявило искане за присъждане на сумата от 10 410.36 лв. /равностойни на 5 322.73 евро/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, за заплащането на която са представени Договор за правна защита и съдействие от 30.05.2025г. за изготвяне на отговор на касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на туризма, срещу Решение № 106/24.02.2025г. по в.т.д. № 853/24г. на САС и защита пред ВКС, както и платежно нареждане за превод на сумата по банков път. Като основателно се преценява заявеното от насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В тази връзка първо следва да се отбележи, че съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери на адвокатските възнаграждения. В съответствие с изискванията на чл.78, ал.5 ГПК, след като съобрази: действителната фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от предмета на пренесения в настоящото производство спор единствено по въпроса за приложимостта в случая на разпроредбата на § 23 от ПЗР на ЗИДЗЗ при преценка основателността на предявения иск по чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД, по който съществува еднозначна практика на ВКС, постановена в аналогични на настоящия случаи, т.е. очевидно не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото; изчерпването на осъществената защита в производството пред настоящия състав на ВКС с депозиране на отговор на подадената касационна жалба, с изложени съображения по единствения формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос и такива по основателността на касационната жалба; както и материалния интерес, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 10 410.36лв. с ДДС /равностойни на 5 322.73 евро/, е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че възнаграждение от 1 227 евро с ДДС / равностойни на 2 400 лв. с ДДС/ съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга с оглед обема на осъществената от процесуалния представител на ищцовото дружество защита и сложността на делото. Следователно, постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК следва да се допълни на основание чл.248 ГПК, като се постанови осъждане на ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 1 227 евро за касационното производство. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС