Определение № 51 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 50007/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по постъпила молба по чл.248 ГПК с вх. № 66/06.01.2020 г. от „Металагроинвест“ АД /в ликвидация/, чрез адв. В. Х., с искане за присъждане на разноски в полза на „Металагроинвест“ АД /в ликвидация/ - ответник в производството по касация, съразмерно на частта на исковете, недопуснати до касационно обжалване с определение № 405/14.11.2016 г. по настоящото дело, постановено по реда на чл.288 ГПК. Ответникът по молбата - Агенция по приватизация и следприватизационен контрол, представя отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК с аргументи за неоснователност на подадената молба. Посочват, че претендираното възнаграждение е силно завишено, без да отправят претенция за неговото намаляване поради прекомерност. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, второ отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално недопустима. С определение № 405/14.11.2016 г. по настоящото дело, постановено по реда на чл.288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 236/31.07.2015 г. по в. т. д. № 385/15 г. на Варненския апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 248/01.10.2015 г. и изменено в частта за разноските с определение № 694/21.10.2015 г., в частта, обективираща произнасяне по иск на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол срещу „Металагроинвест” АД /в ликвидация/- [населено място] за сумата 18 680,59 щатски долара, представляваща мораторна неустойка за забавено плащане на деветата вноска от продажната цена в размер на 41 623,42 щатски долара за периода 24.12.2008 г.- 10.01.2011 г., по касационната жалба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. В допуснатата до касационно обжалване част, въззивното решение е обезсилено с решение № 148/02.01.2020 г., като досежно отговорността за разноски е постановено, че компетентен да се произнесе е въззивният съд, разглеждащ повторно делото. В останалата обжалвана част на въззивното решение, касаеща претендираните от ищеца мораторни неустойки за забавено плащане на дължимите пета, шеста, седма и осма вноска от продажната цена по договора за приватизационна продажба, в общ размер на 57898.10 щатски долара, решението не е допуснато до касационно обжалване с постановеното по настоящото дело определение № 405/14.11.2016 г. В определението липсва произнасяне досежно претендираните от ответника по касация „Металагроинвест” АД /в ликвидация/ разноски. В настоящата молба по чл. 248 ГПК молителят – ответник по касация претендира в негова полза да бъдат присъдени сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с недопуснатата до касационен контрол част от въззивното решение. С оглед на така заявения петитум, настоящият състав приема, че се цели допълване на определение № 405/14.11.2016 г., постановено в производството по чл. 288 ГПК по настоящото дело, тъй като с последващото решение № 148/02.01.2020 г., съдът е обезсилил въззивното решение само в допуснатата му до обжалване част и само досежно нея би могъл да се произнесе по отговорността за разноски. Определение № 405/14.11.2016 г. по т.д. № 50007/20016 г. е окончателно и не подлежи на последващ контрол, поради което молбата по чл.248 ГПК за неговото допълване или изменение в частта за разноските следва да бъде подадена в едномесечен срок от постановяването му, или в конкретния случай – до 14.12.2016 г. С оглед на това, постъпилата повече от три години по-късно, едва след постановяване на касационното решение молба по чл.248 ГПК /на 06.01.2020 г./, се явява просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, второ отделение