Определение № 338 от 22.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1711/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Илиянка Илиева” ЕООД и И А. И срещу определение №1496/03.05.2019г. по в.ч.гр.д. №1826/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, XII състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба на „Илиянка Илиева” ЕООД и И А. И, а с вх. №34186/13.03.2019г. срещу разпореждане № 1985/11.02.2019г. по т.д. №5367/2016г. на Софийски градски съд. Частните жалбоподатели излагат доводи, че определението е неправилно и претендират неговата отмяна. Поддържат, че въззивният съд не е извършил собствена преценка за приложението на процесуалните норми при незаконосъобразен акт на първоинстанционния съд; не е взел предвид принципа за законност и установяване на истината, както и не е взел становище по нарушението на чл.66, ал.1 от ГПК. С оглед на това частните жалбоподатели считат, че съдът неоснователно е оставил без разглеждане частната им жалба. Ответникът по частната жалба „Юробанк България” АД не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без разглеждане частната жалба на „Илиянка Илиева” ЕООД и И А. И против разпореждане №1985/11.02.2019г. по т.д.№5367/2016г. на Софийски градски съд, Софийски апелативен съд е констатирал, че с атакувания съдебен акт е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за включване в състава на експертизата на графолози от НИКК. С оглед на това е приел, че обжалваното разпореждане не подлежи на обжалване, тъй като няма преграждащ производството характер. Правилото на чл.274, ал.1 от ГПК предвижда възможност за обжалване на определенията на съда с частна жалба в две хипотези – когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото, и когато обжалваемостта на определението е изрично посочена в закона, като разпоредбите на чл.274 – 278 от ГПК се прилагат съответно и за частните жалби, подадени срещу разпорежданията на съда, по аргумент на чл.279 от ГПК. Разпореждането, с което съдът се произнася по молба за назначаване на вещи лица не попада в нито една от двете категории актове, които подлежат на обжалване с частна жалба. Напротив, актът се издава с оглед движение на делото и законосъобразното развитие на процеса. Допуснатите при неговото постановяване нарушения на процесуалния закон обикновено представляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до обжалване и евентуална отмяна на решението. Предвид изложеното, Софийски апелативен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение