Определение № 2582 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1429/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 6195/13.09.2022 г. от ищцата А. Г. Д., чрез адв. В. Д. срещу разпореждане № 883/12.08.2022 г. по в.ч.гр.дело № 224/2022 г. на Окръжен съд София, с което е върната частна касационна жалба от 28.06.2022 г., подадена от А. Г. Д. срещу определение № 304/10.05.2022 г. по в.ч.гр.дело № 224/2022 г. на Окръжен съд София. Ответниците по частната жалба А. Г. И., М. Г. Н. и Н. Г. Н. не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното разпореждане намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275,ал.1 ГПК, срещу разпореждане, подлежащо на обжалване и е допустима: Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С определение № 304/10.05.2022 г. по в.ч.гр.дело № 224/2022 г. на Окръжен съд София е отменено протоколно определение от 09.02.2022 г., с което производството по гр.дело № 532/2020 г. на Пирдопски районен съд е било спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.дело № 125/2021 г. на същия съд и е върнато делото на Пирдопския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу определението е подадена частна жалба вх. № 4425/28.06.2022 г. от ищцата А. Д., чрез адв.В. Д.. С обжалваното разпореждане Окръжен съд София е върнал частната жалба, като е приел, че посоченото определение не подлежи на инстанционен контрол. Съгласно практиката на ВКС не е допустимо по правилата на функционалната подсъдност администриращият жалбата съд да подлага на преценка и се произнася по допустимостта на жалба, подадена срещу негов акт; подобно действие води до недопустимост на така постановения акт за връщане на частната жалба, респективно до незаконосъобразност на определението, с което въззивен съд потвърждава този недопустим акт. В този смисъл са определение № 298/15.07.2016 г. по ч.гр.дело № 2939/2016 г. на ВКС, III г.о., по чл.274,ал.3 ГПК, с което е допуснато касационно обжалване, определение № 360/28.10.2008 г. по ч.гр.дело № 330/2008 г. на ВКС, V г.о., определение от 22.03.2010 г. по ч.гр.дело № 86/2010 г. на ВКС, IV г.о., определение № 553/23.07.2013 г. по ч.т.дело № 2586/2013 г. на ВКС, I т.о., определение № 258/22.04.2014 г. по т.дело № 259/2014 г. на ВКС, II т.о. и др. Като взема предвид посочената практика на ВКС съдът намира, че с обжалваното разпореждане Окръжен съд София се е произнесъл извън компетентността на администриращ съд по чл.275,ал.2, вр.чл.262 ГПК за връщане на подадена срещу негово определение частна жалба. В разпоредбата на чл. 262,ал.2,т.1 и т.2 ГПК, към която препраща чл.275,ал.2 ГПК са уредени изчерпателно хипотезите, при които администриращият частната жалба съд може да постанови връщането й – ако е подадена след изтичане на срока за обжалване и ако не се отстранят в срок допуснатите нередовности. В настоящият случай не е налице нито една от посочените хипотези. Поради това съдът приема, че с обжалваното разпореждане въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на частната касационна жалба от 28.06.2022 г., подадена от А. Д. извън рамките на предвидените в закона правомощия. Разпореждането на Окръжен съд София от 12.08.2022 г. е недопустимо и следва да се обезсили. Делото следва да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната касационна жалба от 28.06.2022 г., подадена от А. Д. срещу определение № 304/10.05.2022 г. по в.ч.гр.дело № 224/2022 г. на Окръжен съд София. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о