Определение № 65 от 19.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 22/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 18.07.2011 г. по ч.гр.д. № 9110/2011, с което е потвърдено определението на Софийския районен съд от 31.03.2011 г. по гр.д. № 1757/2009, с което е оставено без уважение искане за възстановяване на срока за въззивно обжалване. Недоволна от определението е касаторката Н. П. Д., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за значението на травматичното увреждане, водещо до невъзможност за писане като особено непредвидено обстоятелство, основание за възстановяване на срок за извършване на съдопроизводстено действие в писмена форма, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], София я оспорва, като счита, че повдигнатият процесуален въпрос няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че травматичното увреждане, водещо до невъзможност за писане е особено непредвидено обстоятелство, но то е основание за възстановяване на срок за извършване на съдопроизводстено действие в писмена форма, когато е възникнало след започването на срока и страната не е могла да го преодолее. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на производството по възстановяването на срок, намира че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищцата е получила травмата 1 месец е 6 дни преди началото на срока и не е имало пречка в законни срок да организира защитата си, вместо да изчаква възможност да я реализира сама. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният въпрос обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че когато пречещото обстоятелство не зависи от волята на страната, но се е осъществило преди началото на срока, то е основание за продължаване на срока, а не за неговото възстановяване, след като е пропуснат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение