Определение № 22 от 21.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 1826/2013 г.

Производството е по чл.282,ал.5 ГПК по повод подадена молба вх.№ 11408 от 02.12.2013г. от [фирма], [населено място] – ищец в производството по чл.47 ЗМТА за освобождаване на внесеното от него обезпечение за спиране изпълнението на арбитражно решение № 3 от 06.02.2013г., постановено по арбитражно дело № 3/2012г. по описа на АС за търговски спорове към Североизточна търговско промишлена палата-Т., допуснато с Определение от 11.04.2013г. по настоящото дело. Сумата 57 412.88лв.-съответстваща на интереса от исканата отмяна е била внесена от молителя по сметката на ВКС. С постановеното по делото Решение № 145 от 08.10.2013г. молбата за отмяна е била частично уважена. На 29.11.2013г. по делото е постъпило съобщение от ЧСИ Л. М., с което е уведомил ВКС, че наложеният от него запор на внесеното от [фирма] обезпечение по настоящото дело е вдигнат, тъй като необходимостта от него е отпаднала. На 16.12.2013г. на ответника по молбата [фирма], С. по разпореждане на съда са връчени копия от постъпилите от [фирма] молба за освобождаване на внесеното обезпечение и копие от съобщението на ЧСИ за вдигане на запора. В указания едноседмичен срок дружеството не е възразило по направеното искане. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че внесеното от молителя обезпечение ще следва да му бъде върнато с оглед на данните, съобщени от съдия изпълнителя, че запорът върху него е вдигнат поради отпадане на необходимостта от налагането му и непротивопоставяне от страна на взискателя на искането за освобождаване на обезпечението. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.