Определение № 50025 от 15.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 923/2022 г.

ВКСII търговско отделение15.02.2023 г.докладчик Емилия Василева

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 8 от 21.01.2022г. по в. гр. дело № 441/2021г. на Апелативен съд Варна, II състав и решение № 260066 от 18.06.2021г. по гр. дело № 969/2020г. на Окръжен съд Варна на основание чл. 233, изр. 3 ГПК. ПРЕКРАТЯВА производството по делото на основание чл. 233 ГПК поради отказ на „Трансинс Индъстри“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 3 от предявения срещу „К. Транс 07“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [община] чифлик, област Варна иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 135 000 лв., от която сумата в размер 45 000 лв. представлява обезщетение за лишаване на ищеца от правото да ползва собствените си ж.п. коловози, равняващо се на такса за престой /гариране/ и ползване на ж.п. коловозна инфраструктура, за три коловоза, за периода от 25.04.2016г. до датата на предявяване на иска - 26.05.2020г., а сумата 90 000 лв. - неоснователно обогатяване, с която сума ищецът е обеднял, равняваща се на стойността на пазене и съхранение на вещите, за което е платил през периода от 25.04.2016г. до датата на предявяване на иска - 26.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата 135 000 лв., считано от 26.05.2020г. до окончателното й изплащане. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред ВКС, ТК, друг тричленен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Трансинс Индъстри“ АД, [населено място], представлявано от управителя Р. Н. чрез процесуални представители адв. Х. В. Х. и адв. Я. А. Н. срещу решение № 8 от 21.01.2022г. по в. гр. дело № 441/2021г. на Апелативен съд Варна, II състав, с което е потвърдено решение № 260066 от 18.06.2021г. по гр. дело № 969/2020г. на Окръжен съд Варна и ищецът „Трансинс Индъстри“ АД е осъдено да заплати на ответника „К. Транс 07“ ООД, [населено място] сума в размер 5 000 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от „Трансинс Индъстри“ АД срещу „К. Транс 07“ ООД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 135 000 лв., от която сумата в размер 45 000 лв. представлява обезщетение за лишаване на ищеца от правото да ползва собствените си ж.п. коловози, равняващо се на такса за престой /гариране/ и ползване на ж.п. коловозна инфраструктура, за три коловоза, за периода от 25.04.2016г. до датата на предявяване на иска - 26.05.2020г., а сумата 90 000 лв. - неоснователно обогатяване, с която сума ищецът е обеднял, равняваща се на стойността на пазене и съхранение на вещите, за което е платил през периода от 25.04.2016г. до датата на предявяване на иска - 26.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата 135 000 лв., считано от 26.05.2020г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е осъдил ищеца да заплати на ответника сума в размер 4 620 лв., представляваща направени разноски за първоинстанционното производство. С молба вх. № 500550 от 26.01.2023г., подадена от „Трансинс Индъстри“ АД, представлявано от управителя Р. Н. Н., ищецът /касатор в касационното производство/ е заявил, че се отказва от всички искови претенции по делото и моли първоинстанционното и въззивното решение да бъдат отменени, а производството по делото – прекратено. Ответникът „К. Транс 07“ ООД, представляван от управителя Я. К. Я. с молба вх. № 500551 от 26.01.2023г. е изразил съгласие с оттеглянето на иска и обезсилването на решенията на Окръжен съд Варна и Апелативен съд Варна и е заявил, че не претендира разноски по делото и че се отказва от претенциите си за разноски за всички инстанционни производства, включително присъдените с първоинстанционното и въззивното решения. Съгласно чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от предявените искове във всяко положение на делото, включително пред касационната инстанция, като в този случай обжалваното въззивно решение и решението на първоинстанционния съд се обезсилват, а производството по исковете подлежи на прекратяване. Допустимо е да се направи и отказ от претенциите за разноски от ответната страна по спора. Въз основа на изложените съображения първоинстанционното и въззивното решение трябва да бъдат обезсилени на основание чл. 233, изр. 3 ГПК, а производството по предявения иск следва да бъде прекратено Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Цитирани разпоредби

4