Определение № 3441 от 18.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2718/2024 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Й. И. И. за отмяна на неприсъствено решение № 744/14.02.2019г. по гр.д. № 114/2018г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, с което молителят, представляван от законния си представител - майка И. Г. П., като законен наследник на И. Й. И., е осъден да заплати на ЗК“Лев Инс“АД сумата от 160 000 лв., представляваща стойността на изплатени застрахователни обезщетения на пострадалите лица от смъртта на С. Ю. О., настъпила вследствие на ПТП от 15.02.2010г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 1.06.2018г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 7 300 лв. В молбата се твърди, че е налице основанието по чл.303, ал.1,т.6 ГПК за отмяна на решението, обосновано с допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в: - несъобразяване с факта, че при постановяване на неприсъственото решение ответникът Й. И. е бил малолетен; - неизследване на обстоятелството дали в качеството си на наследник на И. И., Й. е приел наследството, което може да е само по опис. Позовава се, също така, на заявен на 29.04.2024г. отказ от наследството на И. Й. И., вписан в особена за това книга на Районен съд – Сандански под № 24 от 29.04.2024г., за което представя удостоверение по ч.гр.д. № 542/ 24г. на същия съд. Поддържа, че последиците от отказа от наследство настъпват с обратна сила, т.е. счита се, че отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите задължения, в който смисъл било Определение № 1334 от 29.09.2009г. по гр.д. № 1034/2009г. на ВКС. При условията на евентуалност се сочи и основанието по чл.303, ал.1,т.1, предл.1 ГПК, обосновано с твърдението, че отказът от наследство е новооткрито обстоятелство и е от съществено значение за изхода на делото. В изложението молителят се позовава на постановките на ТР № 1 от 23.01. 2024г. по тълк.дело № 1/2021г. на ОСГК, ВКС, съгласно което отказ от наследство, извършен от непълнолетен, е недопустим. Във връзка с изискването за спазване на срока по чл.305 от ГПК за депозиране на молбата за отмяна молителят сочи, че тримесечният срок по чл.305, ал.1,т.5 ГПК е започнал да тече от връчване на 10.06.2024г. на покана за доброволно изпълнение, от който момент узнал за постановеното от ОС- Благоевград решение. Ответникът „Лев Инс“АД не заявява становище по молбата за отмяна. С определение от 29.11.2024г. администриращият съд е оставил без разглеждане искането на процесуалния предствител на ответното дружество за удължаване на срока за отговор на подадената молба. При преценка допустимостта на молбата по чл.303 ГПК, настоящият състав намира следното: Фактическите твърдения в молбата за отмяна, с които е обосновано първото от посочените основания за отмяна на влязлото в сила решение, са несъвместими както с посоченото основание по чл.303,ал.1,т.6 ГПК, така и с останалите хипотези на чл.303, ал.1 ГПК. Малолетният към постановяване на неприсъственото решение ответник, настоящ молител в производството по чл.303 ГПК, е бил уведомен за развилото се пред ОС-Благоевград производство и за постановеното по същото решение, чрез законния си представител в лицето на майка му И. Г. П., в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал.4 ГПК. Ответникът не е бил, нито се сочи да е имало основание да бъде представляван от лице по чл.29 ГПК, поради което фактическите основания в молбата не съответстват на предпоставките за отмяна по чл. 303, ал.1,т.6 ГПК. Соченото в молбата неизпълнение от страна на постановилия решението съд на задължението да изследва обстоятелството дали в качеството си на наследник на И. И., Й. е приел наследството, е относимо към материалната му легитимация на ответник по спора, т.е. касае правилността на съдебния акт, и не може да се подведе под никое от уредените в чл.303, ал.1 ГПК основания за отмяна на влязлото в сила решение. По заявеното при условията на евентуалност второ основание за отмяна на решението молбата за отмяна е също процесуално недопустима, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.3 ГПК не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл.240, ал.1 ГПК, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл.240, ал.2 ГПК. Постановеното от Окръжен съд-Благоевград Решение № 744/14.02.2019г. по гр.д. № 114/2018г., предмет на настоящата молба за отмяна, е постановено по реда на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК. Основанието по чл.303, ал.1,т.1, предл.1 от ГПК е обосновано с твърдението за наличие на новооткрито обстоятелство, за каквото молителят сочи заявеният от него отказ от наследство, вписан в книгата при съответния районен съд, за което представя удостоверение. Позоваването на новооткрито обстоятелство е едно от специфичните основания за защита срещу неприсъствените решения, визирани в специалната разпоредба на чл.240, ал.2 ГПК, което изключва приложимостта на общия процесуален ред по чл.303 и сл. ГПК за отмяна на влезли в сила решения. Молбата за отмяна е подадена на 21.08.2024г., т.е. след като е изтекъл на 29.07.2024г. преклузивният тримесечен срок по чл. 240, ал.3 ГПК, считано от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство /в случая това е 29.04.2024г., когато е заявен отказът от наследство/, поради което изпращането на молбата за отмяна на Окръжен съд- Благоевград за администрирането ѝ по реда на чл.262 ГПК като иск по чл. 240, ал.2 ГПК, е лишено от правен смисъл. Така мотивиран и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение