Решение № 12339 от 22.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5499/2010 г.

Решение № 12339 от 22.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5499/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 327 от 16.2.2009 г., постановено по адм. дело № 3026 по описа за 2008 г. на Административен съд Варна, с което е отменен РА № 800062/4.6.2008 г. на ТД на НАП Добрич, потвърден с решение № 469 от 10.10.2008 г. на директор на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, за определени данъчни задължения - ДДС в размер на 5508,21 лв. и лихви за периода на м. 12.2007 г., както и в частта за разноските. Твърди, че решението е изцяло неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПк. Развива подробни доводи в касационната жалба и иска да бъде отменено и да се присъди юристконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба ЕТ "Стронг-Тихомир Георгиев", гр. Добрич я оспорва в представеното по делото подробно писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 800062/4.6.2008 г. на ТД на НАП Добрич, потвърден с решение № 469 от 10.10.2008 г. на директор на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, за определени на ЕТ "Стронг-Тихомир Георгиев", гр. Добрич данъчни задължения - ДДС в размер на 5508,21 лв. и лихви за периода на м. 12.2007 г. За да отмени акта съда е приел, че търговеца е декларирал добив от пшеница в размер на 180 кг/дка. Били събрани доказателства за производство на количества пшеница от различни земеделски кооперации в порядъка от 251 до 349 кг/дка, както исправки от ОД "земедлие и гори" на община Балчик, че средният добив е 320 кг/дка. Допълнително се установява, че продажната цена на зърното била около 0,410 лв./кг до 0,500 лв./кг. съдът е възприел и заключението на експертизата - съдебно-счетоводна, че разходите на търговеца за производство на пшеница за 2007 г. възлизали на 19036 лв., което включвало незавършено производство, семена, дизелово гориво, наем комбайн, наем трактор и т. н., а разходите на други търговци-производители - няколко пъти по-големи, както е налице и разлика в себестойността при производството на този вид култура. Дадени са и данни от съдебно-агрономическа експертиза, че търговеца не е въздействал с торове и други препарати за по-голямо производство и затова добивът му е занижен. По този начин съдът е приел, въз основа на всички относими доказателства, че декларираното от едноличния търговец количество пшеница е адекватно на вложените от него труд, материали и др./т. е. разходи/ Поради което и няма данни да е събрано и продавано по-голямо количество, за да се приеме правилно приложение на текста на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи, каквато била преценката на органите по приходите при ревизията. Решението е правилно, няма допуснати нарушения на материалния закон. Касационните твърдения не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. Съдът е направил обобщена преценка на всички събрани по делото доказателства и относими към спора. Неотговарящо на законовите норми е твърдението в касационната жалба, че с приложени към делото писмени доказателства нямало нужда да бъдат оспорвани, тъй като същите били "частни свидетелстващки документи" и било налице поради това обвъзваща доказателствена сила. Подобно твърдение не отговаря на необходимото процесуално поведение на правните субекти. Частните документи отговарят на определението в чл. 180 от ГПК / препращаща норма на чл. 144 от АПК/, това са частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица. Според чл. 193, ал. 1 изр. първо от ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. В изр. второ - когато е представен в ъссдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Според ал. 3 изр. второ когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подпис на страната, която го оспорва, тежестта на доказване истинността пада върху страната, която го е представила. При тези изрични изисквания за задължително процесуално поведение - оспорване на частен документ, то твърденията в касационната жалба се явяват неоснователни. Едновременно с това останалите доводи в касационната жалба представляват несъгласие с изготвените два броя експертизи, което е следвало да бъде изразено в първоинстанционното производство със съответните процесуални десйтвия и събиране на доказателства в необходимата насока. Което не е било направено. Решението е постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че твърденията на органите по приходите за наличие на недкларирани приходи от страна на земеделския производител, са останали недоказани. Напротив по искане на данъчно задълженото лице са събрани достатъчно данни, че декларираното от него отговаря на действителното положение. Съдебният акт трябва да бъде оставен в сила. По отношение на искането, направено в писмения отговор за присъждане на разноски на ответника по касационната жалба за двете инстанции следва да се отбележи следното: за първата инстанция разноски са присъдени направените разноски в размер на 490 лв., а за тази и нстанция няма представени доказателства, че такива са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение