Определение № 5747 от 09.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4706/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. С. А., чрез адв. Р. К., срещу определение № 2471/26.09.2025г. по ч.гр.д.№ 2957/25г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на съдебното производство. Жалбата съдържат оплаквания за неправилност на въззивното определение. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. При служебна проверка настоящият състав констатира, че частната жалба е недопустима като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол на основание чл. 274, ал. 4 ГПК вр. с чл. 22д, ал.2 Закона за закрила на детето. Прекратеното производство е образувано пред СГС по реда на чл. 22а от Закона за закрила на детето вр. с Хагската конвенция за гражданските аспекти на международно отвличане на деца. По искането по чл. 22а ЗЗкрД СГС се произнася в едномесечен срок /чл. 22г ЗЗКРД/, а според разпоредбата на чл.22д, ал.2 ЗЗкрД решението на СГС подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, чието решение е окончателно. Нормата на чл. 274, ал.4 ГПК гласи, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Процесното определение е преграждащо, но като постановено от въззивен съд като втора инстанция в двуинстанционно производство, не подлежи на касационно обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.