Определение № 277 от 20.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. По делото е постъпила молба от касатора – ответник по исковата молба Ц. П. С. – Х. от [населено място] чрез адв. С. Б. С. за изменение на решение № 114/07.09.2016г. по настоящото т. дело № 362/2015г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските като бъде присъдена и останалата част от направените разноски за трите съдебни производства общо в размер 2 880 лв., т. е. разликата над присъдените 2 110 лв. до претендираните направени разноски общо в размер 2 880 лв. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Й. М. оспорва молбата по чл. 248 ГПК и поддържа становище, че в съдебните производства е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което касационната инстанция е съобразила фактическата и правна сложност на делото, поради което е присъдила разноски в размер 2 110 лв., които не следва да бъдат увеличавани. Третите лица помагачи [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не изразяват становище по молбата по чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: С решение № 114/07.09.2016г. по настоящото т. дело № 362/2015г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение е отменено въззивното решение и са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма], [населено място] срещу Г. М. М. от [населено място] и Ц. П. С. – Х. от [населено място] искове за признаване за установено, че Г. М. М. като съдлъжник и Ц. П. С. – Х. като поръчител солидарно дължат на [фирма], [населено място] като кредитор – цесионер сумата от 20 000 лв., от която 14 148,65 лв. – главница и 5 851,35 лв. – договорна лихва по договор за потребителски кредит № 77/26.03.2007г., сключен между [фирма], [населено място] и И. М. И., със законната лихва върху сумата от 14 148,65 лв., считано от 26.11.2012г. до окончателното й плащане, които вземания са цедирани на [фирма] с договор за прехвърляне на вземания от 30.03.2009г. С касационното решение [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените от ответниците по исковата молба разноски за всички съдебни производства в размер, както следва: на Г. М. М. сумата 3 260 лв. и на Ц. П. С. – Х. сумата 2 110 лв. Подадената от касатора молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима - подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок и има своевременно представен списък за претендираните разноски. Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда право на ответника да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В настоящия случай исковете са отхвърлени изцяло, ответницата Ц. П. С. – Х. /въззиваема в производството пред Шуменски окръжен съд и касатор в производството пред ВКС/ е заявила своевременно исканията си пред всяка съдебна инстанция за присъждане на направените по делото разноски, като е представила и списъци на разноските по чл. 80 ГПК, а именно: в първоинстанционното производство е направила искане за присъждане на сумата 850 лв. – адвокатско възнаграждение; във въззивното производство – искане за присъждане на платеното адвокатско възнаграждение в размер 800 лв.; в касационното производство – присъждане на разноски общо в размер 1 230 лв., от които 30 лв. – държавна такса за допускане на касационно обжалване, 400 лв. – държавна такса за касационно обжалване и 800 лв. – адвокатско възнаграждение. Доказателствата, установяващи, че посочените разноски са направени, са представени своевременно във всяко инстанционно производство. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай платеното адвокатско възнаграждение за всяко инстанционно производство не е прекомерно: минималният размер за адвокатското възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция към момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие, т. е. преди изменението с ДВ, бр. 28 от 28.03.2014г./ е по 850 лв. за всяка инстанция, а за касационното производство – 1 130 лв., с оглед изменението на посочената разпоредба. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че касационното решение трябва да бъде изменено в частта за разноските като ответникът [фирма] бъде осъден да заплати на касатора Ц. П. С. – Х. още 770 лв., представляващи останалата част от направените разноски – разликата над присъдените разноски 2110 лв. до пълния размер на направените и претендирани разноски общо 2 880 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК