Определение № 4087 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3196/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. Т. Т., чрез адв. Щерева, против определение № 781 от 08.01.2026 г. по адм. дело № 5746/2025 г. на Административен съд София –град, с което жалбата на Т. против заповед № САГ25-РА53-66/ 10.01.2025г. на главният архитект на Столична община е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението за прекратяване на съдебното производство е неправилно, тъй като се явява заинтересувано лице в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т.4 ЗУТ и има право да оспори заповедта. Излага съображения, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са събрани доказателства, установяващи правния интерес на оспорващия и не са изложени мотиви в подкрепа на направените изводи. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира и направените разноски. Ответникът – главният архитект на Столична община оспорва частната жалба. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът „Драко пропъртиз“ ЕООД, гр. София не оспорва частната жалба. Останалите ответници К. Т. Т., К. П., А. Т. Т., „ЕРМ Запад“ ЕАД, Р. Г. В., В. С. С. и кмета на район „Лозенец“ не изразяват становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореното определение за прекратяване на съдебното производство, е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С оспореното определението съставът на административния съд оставя без разглеждане жалбата на К. Т. против заповед № САГ25-РА53-66/ 10.01.2025г., по съображения, че жалбоподателят няма качеството на заинтересувано лице по смисъла чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1-5 ЗУТ, поради което оспорването е недопустимо съгласно чл. 159, т. 4 АПК. Тези изводи са направени при неправилно приложение и тълкуване на материалния закон и в противоречие с представените доказателства. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, чл. 136,ал. 1, чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ и с нея по заявление на ответника К. Т. е одобрено изменение на ПУП- ПР за УПИ I „за общ. обсл. и офиси“, като за ПИ с идентификатори 68134.903.260 и 68134.903.272 по КККР се създава нов УПИ XVI-260, 272 „за смесена сграда“, кв. 5, м. НПЗ „Хладилника- Витоша“ – част юг, по кафявите линии, цифри, текст, зачертавания и щрихи съгласно приложения проект и е одобрява изменение на ПУП- ПЗ за нов УПИ XVI-260, 272 „за смесена сграда“, кв. 5, м. НПЗ „Хладилника- Витоша“ – част юг, без допускане на намалени разстояния към вътрешните регулационни линии, съседни имоти и/ или сгради, включително през улица, съгласно приложения проект. От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Т. е съсобственик на УПИ II- 269 „за смесена сграда“, кв. 5, м. НПЗ „Хладилника- Витоша“ – част юг, съседен на УПИ I „за общ. обсл. и офиси“ и на новосъздадения УПИ XVI-260, 272 „за смесена сграда“, кв. 5, м. НПЗ „Хладилника- Витоша“ – част юг. При тези факти следва да се приеме, че с оспорената заповед част от УПИ I „за общ. обсл. и офиси“, незастроен, се отделя, като се създава нов УПИ XVI-260, 272 „за смесена сграда“, кв. 5, м. НПЗ „Хладилника- Витоша“ – част юг. Следователно с оспорената заповед е одобрено изменение на ПУП- ПРЗ, с което предназначението на имот съседен на имота на жалбоподателя, се променя като същият се отрежда за смесена сграда, т.е за сграда съвместяваща нежилищни и жилищни обекти. Следователно одобреният проект за ПУП-ПРЗ предвижда промяна на предназначението на имота, за който се отнася, съгласно § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ вр. с приложение № 3 към чл. 14, ал. 4 и приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, което обосновава правния интерес на жалбоподателя Т., собственик на съседен имот, от оспорване на заповедта. Ето защо жалбоподателят е заинтересувано лице с право да оспори административния акт в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, а изводът на първоинстанционния съд в обратен смисъл е неправилен. Поради изложеното оспореното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия, при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт, като преди това прецени редовността на подадената жалба съгласно чл. 158, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 1 АПК. По претенциите на страните за разноски ще се произнесе административният съд с крайния си съдебен акт. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,