Определение № 50152 от 29.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1956/2022 г.

Адв. К. Т., като пълномощник на „Фаст Форуард“ООД, [населено място] е подал частна жалба срещу определение № 50387 от 01.06.2023 г. по т.д.№ 1956/2022 г. по описа на Върховен касационен съд, I т.о. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото приема следното: С определението, предмет на обжалване, ВКС в настоящият си състав по реда на чл.288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на решение № 40 от 24.01.2022 г. по т. дело № 493/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, в обжалваната част, с която е потвърдено решение от 07.04.21г. по т.д. №410/20 на ПОС. Частната жалба е процесуално недопустима. Постановеният от ВКС съдебен акт не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, както е посочено и в него. Съгласно действащата процесуалноправна уредба – чл. 274,ал.2, изр.2-ро ГПК допустима е защита срещу незаконосъобразните определения на Върховния касационен съд, само тогава когато с тях за първи път се прегражда развитието на дадено съдебно производство. Определенията, с които състави на ВКС се произнасят по реда на чл. 288 ГПК не попадат сред предвидените по чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 ГПК хипотези, тъй като не представляват определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е изрично предвиден в закона акт, който подлежи на обжалване. Определението по чл. 288 ГПК има окончателен характер, който се извежда и от разпоредбата на чл.296,т.3 ГПК, с оглед изрично определения момент на влизане в сила на решенията на въззивния съд, по което не е било допуснато касационно обжалване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.