Определение № 5814 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10774/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 и сл. ГПК вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по молба от А. К. Ч. от гр. Вършец чрез пълномощника адвокат И. Василева, квалифицирана от молителя по чл. 247 от ГПК - за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 4042 / 15.04.2025 г. по адм. дело № 10774 / 2024 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Твърди се, че в диспозитива на съдебния акт, с който са присъдени разноските, погрешно е осъден Националният осигурителен институт вместо Териториалното поделение на Националния осигурителен институт-Монтана. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че правната квалификация на искането, направена от молителя е неточна. Касае се за производство по чл. 248 и сл. ГПК вр. с чл. 144 АПК защото се иска изменение на съдебното решение в частта му за разноските (в случая замяната на страната титуляр в полза на която са присъдени разноски – Националният осигурителен институт с друга страна – ТП на НОИ - Монтана). Очевидна фактическа грешка (ОФГ) е налице в случаите когато съдът е допуснал грешки в пресмятането или други подобни неточности (чл.175 АПК) - при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в текста на самото съдебно решение, т.е. в неговия диспозитив. В случая никъде в мотивите на своето съдебно решение Върховният административен съд не е посочил, че страната, която следва да заплати разноски за касационната инстанция е ТП на НОИ – Монтана. Мотивите на съда в частта за разноските гласят: „Предвид изхода но спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева.“ Ответник по касационната жалба е директорът на ТП на НОИ – Монтана в качеството му на административен орган. Разпоредбата на чл. 143, ал.1 АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят е имал такъв се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ал.3 на същия текст гласи, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът (в случая това е административният орган) има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Отговорността за разноски е обективна и невиновна. Тя не е отговорност за вреди, защото обхваща само направените разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Отговорността за разноски и в гражданския процес (чиито разпоредби намират субсидиарно приложение и в административния процес) по своята правна природа е регулирана от правоотношение по равнопоставеност, поради което и предполага правосубектност по смисъла на гражданското право както на носителя на задължението, така и на носителя на правото. С §1, т.6 ДР на АПК, озаглавен „Поемане на разноски от административен орган" е уредена само първата от посочените две хипотези, но по аналогия на закона и предвид характера на правоотношението това правило следва да се приложи и за втората. Поемането на разноски (съответно правото на такива) от административния орган е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган (§1, т.6 ДР на АПК). Съгласно чл. 9, ал.1 и ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, той се състои от централно управление и териториални поделения. Териториалният обхват и седалищата на териториалните поделения са съгласно границите и административните центрове на областите в Република България, утвърдени с указ на президента на Република България. Териториалните поделения на института се откриват и закриват със заповед на управителя на института и като обслужваща администрация те са без персонификация (както административна, така и гражданска). Юридическото лице е Националният осигурителен институт и единствено той в качеството си на персонифициран субект на гражданското право може да отговаря за задължения или да има права по правоотношения на равнопоставеност, каквото е това за деловодните разноски. В този смисъл е определение № 8321/ 29.09.2022г по адм.д.№ 140/ 2022г на Върховния административен съд, шесто отделение. По изложените съображения искането за изменение на касационното решение в частта му за разноските е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3 ГПК вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение